Популярната докторка Неделя Щонова пак разплака мрежата със сърцераздирателен пост, в който този път не тя е главната героиня. Става дума за възрастна жена, която заделила от средствата, с които преживява, за да направи нещо специално.
„Днес, сутринта, имам работна среща в едно кафе. По някое време пред масичката минава една съвсем непозната жена, обръща одухотвореното си лице към мен, разпознава ме, изпълва се с видима радост и цяла сияеща, деликатно пристъпя напред. Станах веднага, поех ръката й, а тя смутено проговаря:
– Извинете, че Ви безпокоя… Така съм щастлива да Ви видя на живо. Вдъхвате ми увереност и сила… винаги… носите ми вяра и познание, всеки път, щом Ви видя на екрана. Помагате ми да преодолявам страховете си. Току-що си взех пенсията, сега имам парички в чантата, моля Ви, нека платя тази Ваша сметка – казва тя и посочва масичката. – Изпитвам нужда да направя нещо, макар и нещо мъничко за Вас, защото Вие правите толкова много, за да живеем живот с вяра и без отчаяние.
Казвам се Стояна, имам юбилей, ставам на 70 години, майка ми, която е на 93 години получи инсулт и сега се грижа за нея. Но всяка Божествена среща с Вас ми дава сили да се справям, моля, позволете ми да платя сметката Ви, сега имам парички… току що си взех пенсията.
Вие и Ваклуш Толев ми помагате да разбирам живота по-добре и да осъзнавам всеки ден как болка, която не е станала мъдрост, е страдание, а болка, която е станала мъдрост, е сияние…
Разплаках се… беше нереално… няма Холивуд, няма елитни сценаристи и телевизионни монтажи… Това, което истинският живот може да предложи… го няма никъде! Беше Божествено усещане… живеем си ние, хора добри, в това тленно тяло…
но сякаш колкото повече човек осъзнава своята собствена духовна природа… толкова повече разбира, че вечността е за доброто.. за любящите души, че смисълът е в това, да си помагаме, да даваме, да служим.
Всичките ни ресурси за справяне не са вън, в материалния свят. Те са вътре в нас. Прекрасно е да си даваме тази вяра, да развиваме в себе си не само духът на здравето, но и духът на себеотдаването.
Като вливаме повече слънчева светлина и надежда в хората… и в чудото на живота. А дори в тоя оскотял свят… това да звучи като наивна мечта… Та нали мечтите нарочно са с по-голям размер, за да можем да растем в тях… Нали?!“, пише д-р Щонова в поста си
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: