Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Неделя Щонова: Само споделям с вас сълзите си
  • Новини

Д-р Неделя Щонова: Само споделям с вас сълзите си

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
dsvdfbvfsgbfdbfgbgf.png

Всички жълти медии се надпреварват да гадаят на колко години е. А какво значение има колко след 50-те е д-р Неделя Щонова, щом като изглежда на 35?! Зрителите я обожават. И сякаш за да докаже, че възрастта е само цифра, тя се втурна в ново предизвикателство – в най-бляскавия танцов формат, “Dancing Stars”.

Тя е специалист невролог, вече 24 години е автор и водещ на предаване за проактивна здравна култура, което налага стандарти в съвременната здравна журналистика, базирани на научни факти.

Видяхме д-р Щонова във вихъра на танца с един от най-добрите ни танцьори – Атанас Месечков. За него казват, че е малката Нешка Робева, но това явно никак не притеснява Щонова. Във визитката си признава, че като малка е тренирала балет и не е за вярване, че на тези години тя все още може да скача, и то с перфектен шпагат

За нея спортът наистина е живот и не спира да спортува по един или друг начин. Определено ще бъде претендент за титлата тази година.

Но не само зрителите са изумени от външния вид и уменията й. Ето какво сподели тя в Инстаграм профила си след първото участие:

“Благодаря на цялата публика и на всеки един от вас.

Никога не съм получавала толкова много съобщения, подкрепа и такава лавина от любов.

Прочетох над 2000 съобщения само за един ден.

Благодаря на моя прекрасен, пълен с енергия и абсолютно професионален партньор Атанас Месечков. Беше магична вечер.

И… също… бих искала да споделя още нещо съкровено.

Което ме разплака.

Дъщеря ми, Лили, учи в чужбина. След края на шоуто, тя ми се обади:

– Мамо, ти беше прекрасна. Мамо… Много плаках… мамо… – изхлипа тя. – От щастие, от радост и гордост, че си моя майка. Тук в колежа никой не знае български, но всички гледаха с мен bTV, ахкаха, a аз успявах само да плача и повтарях – това е моята майка, това е моята майка…

Мамо, виж още нещо… виж какво ми написаха приятели и съученици от България.

И праща снимки на съобщенията:

*Майка ти изби рибата.

*Майка ти е извънземна.

*Майка ти не е реална. Как е възможно да прави всичко това?

*Майка ми гледаше майка ти с отворена уста.

*Лили, майка ти е уникална.

*Лили, баща ми сваля шапка на майка ти!

*Лили, майка ти се представи супер. Записвам се на танци!

*Лили, талантите на майка ти край нямат. Това, което видяхме, е УАУ!

Моля ви, хора прекрасни, не приемайте тези думи като някакво хвалене.

Само споделям с вас сълзите си, за да се замислим заедно, че на този свят човек може да бъде две неща –

или добър пример, или лошо предупреждение!

И да опитваш да бъдеш добър пример на детето си и на децата ни, е едно от най-съкровените неща на света. И ние трябва да се развиваме, защото примерът е изключително важен за възпитанието.

Ще продължавам да се трудя.

Ей така, от любов към моето детенце, от себеуважение и също от респект към вас всички!

Благодаря за енергията!

Благодаря от все сърце

Обичам ви!

Много…”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само след няколко часа зимата се връща в България и пада сняг
Next: Неописуема драма! Красивата Росица празнува 3 март на връх Шипка, сега се борят за живота й

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.