Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Неделя Щонова: Само споделям с вас сълзите си
  • Новини

Д-р Неделя Щонова: Само споделям с вас сълзите си

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
dsvdfbvfsgbfdbfgbgf.png

Всички жълти медии се надпреварват да гадаят на колко години е. А какво значение има колко след 50-те е д-р Неделя Щонова, щом като изглежда на 35?! Зрителите я обожават. И сякаш за да докаже, че възрастта е само цифра, тя се втурна в ново предизвикателство – в най-бляскавия танцов формат, “Dancing Stars”.

Тя е специалист невролог, вече 24 години е автор и водещ на предаване за проактивна здравна култура, което налага стандарти в съвременната здравна журналистика, базирани на научни факти.

Видяхме д-р Щонова във вихъра на танца с един от най-добрите ни танцьори – Атанас Месечков. За него казват, че е малката Нешка Робева, но това явно никак не притеснява Щонова. Във визитката си признава, че като малка е тренирала балет и не е за вярване, че на тези години тя все още може да скача, и то с перфектен шпагат

За нея спортът наистина е живот и не спира да спортува по един или друг начин. Определено ще бъде претендент за титлата тази година.

Но не само зрителите са изумени от външния вид и уменията й. Ето какво сподели тя в Инстаграм профила си след първото участие:

“Благодаря на цялата публика и на всеки един от вас.

Никога не съм получавала толкова много съобщения, подкрепа и такава лавина от любов.

Прочетох над 2000 съобщения само за един ден.

Благодаря на моя прекрасен, пълен с енергия и абсолютно професионален партньор Атанас Месечков. Беше магична вечер.

И… също… бих искала да споделя още нещо съкровено.

Което ме разплака.

Дъщеря ми, Лили, учи в чужбина. След края на шоуто, тя ми се обади:

– Мамо, ти беше прекрасна. Мамо… Много плаках… мамо… – изхлипа тя. – От щастие, от радост и гордост, че си моя майка. Тук в колежа никой не знае български, но всички гледаха с мен bTV, ахкаха, a аз успявах само да плача и повтарях – това е моята майка, това е моята майка…

Мамо, виж още нещо… виж какво ми написаха приятели и съученици от България.

И праща снимки на съобщенията:

*Майка ти изби рибата.

*Майка ти е извънземна.

*Майка ти не е реална. Как е възможно да прави всичко това?

*Майка ми гледаше майка ти с отворена уста.

*Лили, майка ти е уникална.

*Лили, баща ми сваля шапка на майка ти!

*Лили, майка ти се представи супер. Записвам се на танци!

*Лили, талантите на майка ти край нямат. Това, което видяхме, е УАУ!

Моля ви, хора прекрасни, не приемайте тези думи като някакво хвалене.

Само споделям с вас сълзите си, за да се замислим заедно, че на този свят човек може да бъде две неща –

или добър пример, или лошо предупреждение!

И да опитваш да бъдеш добър пример на детето си и на децата ни, е едно от най-съкровените неща на света. И ние трябва да се развиваме, защото примерът е изключително важен за възпитанието.

Ще продължавам да се трудя.

Ей така, от любов към моето детенце, от себеуважение и също от респект към вас всички!

Благодаря за енергията!

Благодаря от все сърце

Обичам ви!

Много…”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само след няколко часа зимата се връща в България и пада сняг
Next: Неописуема драма! Красивата Росица празнува 3 март на връх Шипка, сега се борят за живота й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.