Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Огнян Пелов: Вместо да ядете сладко, кръшкайте веднъж седмично
  • Новини

Д-р Огнян Пелов: Вместо да ядете сладко, кръшкайте веднъж седмично

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
peloskvaskdas.png

Д-р Огнян Пелов е интересен човек.

Роден на 9 август 1960 г. в гр. Бяла Слатина в семейство на лекари.

През 1984 г. той завършва медицина и започва да практикува акушерство и гинекология в родния си град (до 1990 г). Следва обучение в “University of Stellenbosch” – Южна Африка, работи в “Еdendale Hospital” – Pietermaritzburg и Университетската болница “Тygerberg Hospital – Cape Town” (хирургия). Става свидетел на първите свободни избори в Южна Африка през 1994 г. в “Khayelitsha Hospital – Cape Town”, където извършва успешно първата си сърдечна операция, последвана от редица спасени животи в травматологията на “Тygerberg Hospital”. Независимо от обещаващото бъдеще в ЮАР д-р Пелов последва голямата си мечта и заминава за снежна Канада през 1998 г.

Той е запален любител на кучета, а любовта на живота му са състезанията с кучешки впрягове. В суровите условия на северните територии, докато упражнява докторската си професия, д-р Пелов успява да спечели уважението на Великия вожд на народа Кри (най-разпространеният индиански народ на американските континенти) – д-р Сидни Гарик, като спечелва не едно и две първенства.

Не изпускай тези оферти:

Богатият лекарски опит в конвенционалната медицина, познанията на народните обичаи и билколечение на индианския народ Кри и на първо място преклонението пред българската народна медицина са в основата на “D-r Pellov’s Solution” – система за лечение на редица болести, които са се превърнали в епидемия през последните десетилетия в Америка, а напоследък и у нас. Създадената от д-р Пелов система на базата на функционалната медицина решава проблеми като затлъстяване, хипертония, диабет, атеросклероза, депресивни състояния и др.

Репортерът на БНР Ваня Славова се среща с него по време на семинар за здравословния живот във Варна.

Вижте какво сподели д-р Пелов:

– Д-р Пелов, кажете кои са най-важните стъпки към новото тяло?

– Наколко са:

1. Обективна и субективна оценка и взeмане на решение: Погледни какво казва кантарът и дали ти харесва. Ако това, което виждаш не ти допада, задай си следващия въпрос.Когато се погледна в огледалото доволен ли съм? Ако ти е омръзнало да си недоволен от себе си, мини към следващия въпрос. Колко време и усилия съм готов да отделя за решаването на проблема? Ако отговорът е 15 мин. на ден, продължи към следващата стъпка: вземане на решение и съставяне на план за действие. Ако не си готов, по-добре не започвай!

2. Започни с медицински изследвания, кръвно налягане и кръвна захар. Довери се на семейния си лекар, защото той би трябвало да е запознат със здравословното ти състояние.

3. Образовай се.

Препоръчвам световни авторитети като доктор Марк Хайман, доктор Дийпак Чопра, професор Неумивакин – докторът на руските космонавти. 4. Освободи се от клишетата, натрапени ти рекламите. Важно е да се освободиш от изкушението на рекламираните решения, които имат за цел да ти вземат парите. Примери за такива клишета са остарялата хранителната пирамида, безкрайните тренировки, това че мазнините са причина за напълняване… 5. Започни да лекуваш причината, а не симптомите. Функционалната медицина е научно обоснована дисциплина и все повече световни авторитети признават, че конвенционалната медицина е силно обвързана към печалбите на фармацефтичната индустрия.

6. Пиенето на вода е от огромно значение за това как работи тялото ти. Но въпросът не е само в популярното схващане колко вода трябва да изпиваме на ден (защото това е строго специфично за всеки отделен организъм), а това дали да се пие преди, след или по време на ядене. И най-вече дали тази вода е „жива“ или „мъртва“. В българското народно творчество има много мъдрост, а работата ми с индианците Крии ме научиха на това да уважавам познания на дедите за това как да живеем здрави и щастливи. Същото нещо, но вече научно обосновано е доказано от професор Неумивакин.

7. Храната – лекарство или отрова? Стомашно-чревният тракт е най-важният за нашето физическо оцеляване, добро здраве и добър външен вид. Най-големите вредители за здравето на човечеството и унищожители на естествената ни среда са ГМО, пестициди, хербициди и антибиотици. Изводът е: да се върнем към себе си, към природата, към същността си.

ГМО, пестициди, оцветители, овкусители, Е-та, консерванти, замразители, антибиотици – това евсичко, което ни отдалечава от естественото и директно ни трови. Стотици хиляди години на организмът ни не му се е налагало да се защитава от такива агресори като ГМО и химии, с които се бомбардираме ежедневно, благодарение на агресивната реклама и навлезлите в главите ни клишета.

– Д-р Пелов, бихте ли споделили основните правила във вашия режим на хранене?

– Първо да уточним, че проблемите ни се дължат на досегашния ни начин на живот. Ако някой си въобразява, че ще се оправи, ще оздравее или ще отслабне, без да промени стила си на живот, много се лъже. Аз лично препоръчвам да се консумира мазно и месо – разбира се, в разумни граници. Месото трябва да не е повече от 25% от количеството приета храна. Мазнината не вдига холестерола и не те прави дебел, какъвто мит има!

От растителните мазнини единствените полезни са зехтинът, кокосовото масло, орехово, бадемово масло, както и от гроздови семки. Също така полезни са кравето масло и свинската мас без консерванти. Слънчогледовото и соевото олио са вредни, а за маргарините изобщо няма какво да говорим. Ние не сме създадени да ядем неща, които са се появили през последните 100 г., каквито са растителните масла. Иначе от месата препоръчвам свинско, пилешко, само ако е домашно. Пилешкото от магазина е пълно с всякакви вредни и опасни съставки.

Въобще човек трябва да си носи очилата, да чете етикетите и да не купува нищо, на което пише неясни за него неща. Най-добре да се търси продукция от малки производители. Пакетираните храни в лъскави опаковки и колбасите тотално трябва да се изключат от менюто ни.

Кисело мляко може да се консумира само ако е пълномаслено, за да отслабнете. Всичко, което е нискомаслено, е с добавена захар. Задължително обаче търсете кисело мляко домашно производство. Това важи и за сиренето и кашкавала. Не е добре да се пие краве прясно мляко, защото има много лактоза в него. Изобщо моите препоръки се основават на традиционното хранене на българския селянин.

Постепенно хората започват да се връщат към корените си. По мое време кравето масло беше обявено за много вредно и се препоръчваше да се използва маргаринът като негов добър заместник. Той е по-евтин, но кое е по-важно – да живееш добре или да боледуваш и да пиеш лекарства? По принцип генетично таванът на човешкия живот е около 120 г. Този режим на живот го препоръчвам не толкова заради отслабването, а заради оздравяването. Защото, когато човек оздравее, тогава отслабва. Резултатът идва много бързо – мои пациентки за 7-8 месеца отслабват с по 40 кг.

Имам още един съвет – като искате да отслабнете, кръшкайте поне веднъж седмично, добавя медика.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето защо трябва да си гледате котка вкъщи. 6-тата причина направо ще ви разбие
Next: Изплува тайна от миналото на Нешка Робева, свързана с един от най-известните мъже в историята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.