Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Станимир Сираков, носител на медицинския Оскар: Да, разведох се с дъщерята на Веско Маринов
  • Новини

Д-р Станимир Сираков, носител на медицинския Оскар: Да, разведох се с дъщерята на Веско Маринов

Иван Димитров Пешев март 13, 2023
dascaskdkasotkasdkas.png

“Да, разведох се с дъщерята на Веселин Маринов – Йоана. Нямам какво да кажа повече по темата.”

Това сподели носителят на медицинския “Оскар” – д-р Станимир Сираков , пред “България Днес”.

Популярният медик от УМБАЛ “Св. Иван Рилски” – София, се е развел с Йоана още на първата година след брака им. Съвсем наскоро той се е венчал с красивата си колежка Кристина Сиракова. Двамата вече имат момченце Теодор, което е на няколко месеца.

“Ще отпразнувам рождения си ден утре със семейството и с най-близките. Аз съм щастлив човек и няма какво друго да си пожелая”, сподели докторът.

Веднага след личния си празник д-р Сираков ще пристигне в родния си град, където да получи златен почетен знак на община Кърджали за изключителен принос и иновации в областта на съвременната интервенционална неврорентгенология. Със заповед лично на кмета Хасан Азис 32-годишният лекар ще получи отличието на специална церемония.

С красавицата Кристина Миро се запознава в работна среда. Тя работи като асистент в УМБАЛ “Александровска” в София. Завършила е Медицинския университет във Варна. Любовта им пламва много бързо и дълго време живеят на семейни начала, докато докторът не иска развод от Йоана, дъщерята на Веселин Маринов. Раздялата между двамата се случила по взаимно съгласие. Днес Йоана отглежда сама общото им дете, на което стана майка през 2015 г.

 

Кристина и докторът вече имат дете

Д-р Станимир Сираков стана популярен миналата седмица, когато спаси живота на 10-годишно момиченце, страдащо от хидроцефалия. Лекарят му направи мозъчна операция през артерия на крака му. “При нас дойде в много тежко състояние, трудно движеше който и да е от всички крайници, почти не говореше, с тежки екзофталми – това са изскачания на очите заради вътречерепното налягане.

В момента тя няма главоболие, движи и четирите крайника, говори, което за нас е прекрасно. Тя ще се възстановява, надявам се, още”, разказа ни д-р Сираков. Случаят е медицинско чудо, но дори в Европа подобна операция рядко е успешна. Д-р Сираков получи поздравления от цял свят.

 

Дъщерята на Веселин Маринов – Йоана, и Станимир Сираков се ожениха на пищна церемония през 2014 година. Избраникът на младата дама бе любител на творчеството на тъста си. По негова инициатива дори на сватбата изпълнителят на “Нашата полиция ни пази” поздрави семейството с няколко премиерни песни и с една специална, написана за дъщеря му. Миро и Веселин се разбирали чудесно, често дори двамата излизали по мъжки.

 

“Не е имало конкретни проблеми в отношенията между двамата млади. Те и сега са добри приятели. Просто връзката се изчерпа”, споделят близките на Йоана и Миро. Според тях Кристина не е виновна за раздялата им, защото връзката се била разпаднала много преди двамата да се разделят. Известно време дори живеели отделно, без развод. Когато обаче д-р Сираков се влюбил, решил, че е времето, в което да поиска официално с Йоана да се разделят. И се случило.

“Днес ти, любими мой, издаде третата си книга и първата си монография, искам да ти честитя и да ти пожелая още много издадени учебници, защото ти наистина го можеш! Само мога да предполагам колко трудно ти беше да го направиш “между другото”, докато ходиш на работа, тайно преживяваш за всеки пациент и се грижиш за семейството! Обичаме те!”, признава в личния си профил обичта към д-р Сираков неговата съпруга Кристина Сиракова.

Двамата наскоро отпразнуваха 33-годишнината на доктора заедно с най-близките си.

Веско продължава да уважава зет си, въпреки че вече не е женен за дъщеря му

“Не коментирам личните си неща, най-малко свързаните със семейството ми.” Така Веселин Маринов обясни ситуацията, в която се намира, и отношенията с бившия си зет. Според близките им Веско бил първият, поздравил д-р Сираков за медицинския “Оскар”. Той много се гордеел с постиженията му, както и самата Йоана, която също не пропуснала да се обади на талантливия, вече световноизвестен доктор.

Continue Reading

Previous: Илиана Раева с болезнено признание за тежкия здравословен проблем
Next: Изключително рядък феномен! Бял елен се появи в Родопите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.