Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Щерев от Варна призова България: Малкият Марти се нуждае спешно от помощ
  • Новини

Д-р Щерев от Варна призова България: Малкият Марти се нуждае спешно от помощ

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
drshtererekaskvasd.jpg

Снимка Господарите

Малко момченце спешно се нуждае от вашата помощ.

Да помогнем на 3-годишния Марти, който се бори с левкемия! Това призова д-р Валентин Щерев от УМБАЛ “Света Марина” във Варна – лекар с голямо сърце, решил да помогне на семейството на Мартин, пишат Господарите.

Мартин е на 3 години. На 16.12.2022 г. той е диагностициран с острата лимфобластна левкемия в УМБАЛ “Света Марина” – Варна. Направени са всички необходими изследвания, предстои да се направят и още такива. Предвид това как протича развитието на болестта е започнато незабавно лечение и е назначена химиотерапия.

Не изпускай тези оферти:

Майката на Мартин е бременна в 8 месец и това дава шанс при раждането да бъде извършена манипулация за взимане на стволови клетки, които могат да бъдат използвани при наличие на съвместимост за лечението на Мартин. Предстои доста труден и мъчителен период както за Марти, така и за близките му.

В момент, в който очакват на бял свят да се появи второто им дете, радостта им е смазана с тежката диагноза на първородния им син. Ето защо, всички ние като хора и родители можем да помогнем с подкрепата си.

Предстои да се изпратят всички резултати и изследвания в болница във Франция, където е възможно лечението на детето. Надеждата на българските лекари е, че терапията, приложена му тук, ще повлияе спирането и премахването на болестта. Въпреки това те решават да потърсят вариант за лечение и във Франция като “втори план”. Но лечението в чужбина е скъпо и непосилно за хора, работещи на една заплата.

Затова д-р Щерев се обръща към всеки, който желае и има възможност да помогне на това детенце и на родителите му в борбата с тежката диагноза, да го направи на посочената банкова сметка. В случай, че средствата не бъдат използвани, ще бъдат възстановени по сметка на наредителите или дарени за лечение на други деца в нужда.

Дарителска сметка в лева:

BG66STSA93000029573717

Мариян Огнянов Цанев – баща на Мартин

основание: за лечение на Мартин

Зов за помощ: Да помогнем на 3-годишния Марти, който се бори с левкемия

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Емил си купи кола от България преди 8 години, но сега… се оказа крадена
Next: Щипка сол ви предпазва от завист и омраза. Направете ритуала и се сбогувайте с провала, бедността и нещастието

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.