Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Щонова сътвори истинско чудо в Денсинг старс, зрителите в екстаз
  • Новини

Д-р Щонова сътвори истинско чудо в Денсинг старс, зрителите в екстаз

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
asdvdsfbvsfdbdfnhgn.png

Неделя Щонова и сценичният й партньор Атанас изпълниха горещ ча-ча-ча танц в шеметната латино вечер на „Dancing Stars“. „Не го сбърках!“, възкликна с облекчение в края на изпълнението им Щонова.
„Не може да е на 53! Не мога да го повярвам“, каза Алекс Раева за изпълнението на Щонова.

„Вие днес направихте едно танцово чудо“, каза Галена Великова.

„Ти успя да овладееш звяра в теб – твоят ентусиазъм и въодушевление“, допълни тя.

„Ти танцуваш като 25-годишно момиче“, не скри възхищението си Илиана Раева.

След като Неделя и Атанас смаяха журито със завладяващото си изпълнение, двойката събра общо 32 точки от журито.

Зрителите станаха свидетели на големи драми в днешния епизод на „Денсинг старс“.

След като едни от фаворитите Дара и Джими малко не се справиха по най-добрия начин с ча-ча-ча, певицата призна за труден момент през седмицата.

Много плаках през тези четири дни, и затова благодаря на партньора ми, че ме подкрепяше, защото това е много сложно, разкри Дара в танцувалното шоу по Би Ти Ви.

Всички от журито се съгласиха с нея, че това е сложен и труден танц, но все пак бяха честни, че за разлика от предните им изяви, сега двойката е била под нивото си и нещата им не са се получили.

Имах чувство, че гледам ваше изпълнение в първата седмица, обобщи Галена Великова.

Което даде повод на Дара да уточни: По-добре да е първата, а не последната.

На коренно различно мнение обаче беше Краси Радков. Водещият показа симпатии към Дара и я определи като феноменална, като призова зрителите да гласуват за нея, тъй като в противен случай не знаел какво ще правят всички без варненката на сцената.

След следващия танц на Виктор и Михаела пък Илиана Раева би видимо загрижена за състоянието на героя от първото издание на романтичното риалити „Ергенът“.

Тя попита в прав текст Виктор дали има някакъв проблем, тъй като треньор вижда нещо във финзиономията му и вътрешното усещане.

Решил, че повече няма защо да крие, Виктор каза, че е имал болки в стъпалото, което е възпалено, и бил затруднен неимоверно много при изпълнението.

Това впечатли Раева и тя му каза, че само заради проявения характер и упоритост, и че е излязъл да изиграе докрай танца с травма, ще му даде една точка повече.

Впоследствие звездната ни грация удържа на думата си и единствена му вдигна осмица.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хапчето, с което разсадът на доматите ще расте като луд
Next: bTV издадоха новия проект! Очаква ни приключенско шоу! За първи път наградата е в размер на 300 000 лева!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.