Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евакуация в момента! Огнен ад превзе голям блок в София!
  • Новини

Евакуация в момента! Огнен ад превзе голям блок в София!

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
evakvacuqiais.jpg

Пожар е избухнал в жилищна сграда в София. За това съобщават местни жители.

Пламъците са лумнали в апартамент на 13-тия етаж на блок 66, който се намира в квартал „Надежда“.

Няма данни за пострадали. Не е ясна причината за избухването на стихията.

Очевидци съобщават, че пожарникарите са пристигнали за броени минути.

Не изпускай тези оферти:

Очаквайте подробности!

Още криминални новини:

Прокуратурата в Пловдив води разследване за това, че по непредпазливост е запалено ОУ „Душо Хаджидеков“, съобщиха от обвинението.

На 1 септември, около 11:30 часа е бил подаден сигнал за възникнал пожар на покривната конструкция на училището. На място са пристигнали екипи на пожарнта, намиращите се хора в училището са били евакуирани. Пожарът е бил овладян и угасен. Няма пострадали хора при инцидента.

Извършени са действия по разследването – оглед на местопроизшествие, разпитани са свидетели. Предстои назначаването на пожаротехническа експертиза и след нейното изготвяне ще се преценява за повдигане на обвинение.

„След вчерашния пожар, учебната година за възпитаниците на училището ще започне нормално“, каза заместник-кметът по образование в общината Стефан Стоянов, предава БТА.

Пожарникар: Пожарът в пловдивското училище е заради небрежност

Той уточни, че децата от 3, 4 и 5 клас ще бъдат преместени във втората сграда на училището, а учениците от 6 и 7 клас – в СУ „Климент Охридски“. По думите му децата от 1 и 2 клас ще останат на територията на основната сграда на училището, като шестте паралелки ще бъдат поместени в пригодените подблокови класни стаи.

Организацията влиза в сила от 15 септември, но директорът на училището Грозденка Николова увери, че откриването на учебната година няма да бъде възпрепятствано. Тя съобщи, че по-късно днес ще бъде направена реорганизация за първия учебен ден.

Откриването на 15 септември ще се състои във втората сграда на училището на ул. „Антон Папазов“ №18″, добави Николова. Очаква се решение на Общински съвет за финансиране на аварийния ремонт, който може да започне още през септември.

„Днес очакваме ЗД „ОЗК Застраховане“ да оцени щетите, подготвяме документите към междуведомствената комисия по бедствия и аварии, за да могат да подпомогнат ремонта на покрива“, коментира Стоянов, като допълни, че междувременно той ще бъде финансиран с общински средства, за да може децата да се върнат по-бързо в класните стаи.

По-рано днес кметът Здравко Димитров проведе среща с представители на Регионалното управление на образованието, директора на пострадалото училище Грозденка Николова и началника на отдел „Образование“ Донка Щилянова. Очаква се обектът да бъде освободен и от полицията и пожарната.

„Добрата новина е, че благодарение на бързата реакция на пожарната и общината класните стаи са запазени и почти невредими. Не се налага основен ремонт на цялата сграда, а само на покрива, който се надяваме да бъде завършен до края на годината“, поясни още Стоянов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва?! Още един български град е под вода, брутално
Next: Президентът Радев хвърли бомба от ОАЕ: Ще подпишем важни споразумения!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.