Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евала: Въвеждат 4-дневна работна седмица, а заплатите остават същите! Ето къде
  • Новини

Евала: Въвеждат 4-дневна работна седмица, а заплатите остават същите! Ето къде

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
fdvfdbdfhgfjgjghjhgj.png

Германски компании участват в експеримент, при който заради хроничен недостиг на работна ръка ще бъде въведена четиридневна работна седмица. По време на опита и ще се измерва производителността на работниците. Това съобщи Bloomberg.

Експериментът, в който участват 45 компании, ще започне на 1 февруари и ще продължи шест месеца, а служителите ще могат да запазят сегашните си заплати въпреки намалените часове. Целта на изследването е да провери дали твърденията на синдиката, че хората, които работят по-малко, са не само по-щастливи и здрави, но и по-ефективни.

Състоянието на германския пазар на труда, въпреки спада в промишленото производство, е лошо, според секторни лобисти, според които половината германски компании са се борили да запълнят работни места миналата година. Основната софтуерна компания SAP SE спря да изисква дипломи от кандидатите още през 2022 г., а гигантът за недвижими имоти Vonovia миналата година потърси хора в Колумбия, за да запълни пропуските в персонала.

Прогнозите са, че до 2035 г. повече от седем милиона души ще напуснат германския пазар на труда в резултат на комбинация от намаляваща раждаемост и застаряващо население.

Според изследване на Gallup ниският ентусиазъм на работниците струва на световната икономика 8,1 милиарда евро годишно, или 9% от световния БВП.

Въпреки че идеята има своите противници, нейните поддръжници казват, че предишни експерименти в САЩ и Канада са показали, че е възможно повишаване на производителността.

В предишни проучвания работници съобщават за общо подобрение на здравето си и нито една компания не се връща към петдневната работна седмица.

Във Великобритания в подобна програма са участвали 61 компании. Резултатите от работата са добри, а отпуските по болест са намалели с 65%. В Португалия 20 на сто от работниците казват, че се чувстват по-добре и спят по-добре.

Белгия стана първата европейска страна, която предлага четиридневна работна седмица като опция със същата седмична почасова ставка. Япония въведе мерки за насърчаване на своите компании да предлагат на работниците си по-кратка работна седмица с надеждата, че раждаемостта ще се увеличи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова с удар по Радев, осветли страшен списък, скандалът е огромен!
Next: Решено е! Хиляди ученици си остават вкъщи, ето къде

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.