Представяме ми традиционната рубрика на Евгени Минчев – „Телегаф“, която публикува във вестник „Телеграф“.
Попфолкът минава на черно. Не на червено или зелено да кажеш, а на черно. Този траурен подход към модата съвсем не подхожда на две сценични любимки като Преслава и Софи Маринова. При последната, като добавим раздърпаните краища и висулки, буфан ръкавите и утежняващите копчета, работата е направо спукана. Шал, подобен на горска пътечка, може би съдържа ягодки или малинки, може би шипки и боровинки. Толкова е пъстър той, че и змия да има, няма как да се забележи.
При Преслава има нещо чаровно, въпреки че облечена по този начин, прилича на статистка от филм с погребение на италиански мафиот. Двете жени имат за прически резултатите на своя собствен вкус, но ако трябва да гласувам за една от двете, това е за Преслава.
Сакото на Андрей – в мижава тоналност
Ех че подредба, ех че цветове, като блистери от различни хапчета. Ризата на Иван си е в цвят на успокоително, но мен, напротив – не ме успокоява, разстройва ме. Не ви ли прилича на хапче за главобол сакото на Андрей, което свири в такава мижава тоналност, като да търси вярната нота в „Я разтегни, Андрей, акордеона“. Ризата на същия бих озвучил с „Тиририрам“, а позата е стил „Учителко, целувам ти ръка“.
Намирам много далечна прилика между Андрей и д-р Енчев, а приликата Иван и Андрей изобщо отъждествявам с „Модърн Токинг“ преди да се срещнат. О, Ти, У-Ти, господин Бъчваров, едва ви разпознах сред тези атлети, апологети и „наследници“ на Пол Гети. Известният шеф прилича на всяка от своите гозби – каскетът – на плескавица, шалчето – на сос Бристол, ризата – на купешка емпаняда, само че прегоряла. Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже.
Захариев готов за водосвет с попска якичка
Много нежност и летен финес лъха от гардероба на Ивайло Захариев и съпругата му. Актьорът правилно е избрал тази риза, защото освен с цвета тя е актуална с така наречената попска якичка.
Защо е модерна ли? Справка – имам същата. Горното копче е отворено закачливо и любопитните очи само се питат има ли отдолу златно синджирче със сърце или няма. Панталоните в бордо са бодра предпоставка за излет, но да не издребнявам. Съпругата му пърха като волна пеперуда в най-мили цветове, а харбалите по роклята сякаш я правят да полети в пространството. Гаджето ми вика – този Захариев не е ли идвал у вас? Отричам и си наливам едно малко, замисляйки се.
Алекс Раева напразно се усмихва
И Алекс Раева е днес тук, цялата в лилаво. Будоарният цвят е опорочен от черното боди отдолу, а двете заедно – от прическата на госпожата. Ръцете в джобовете издават отношението на Алекс към облеченото и ако мога да гадая какво е то, май е проява на недоволство. И мен да ме бяха накарали да сложа това, щях да пратя стилиста си в запас.
Висящата дреха, която не мога да определя като стил и удобство, компрометира цялата визия, а позитивният поглед на Раева може да пришият на друго лице, защото не подхожда тук. Ако бях професор по модна дислекция, бих предписал повече модна култура, внимание към детайла, едноседмично пътуване в Лондон и никакви стилисти. Казах!
Духовникова с „бяла роза“, само че… розова
Става ми духовно, като видя усилията на Марта Вачкова в модата. Тръгвам от фамозната копринена панделка в косите, изобразяваща или не лятното й настроение. „Слънцето е в моите коси“, както пее певицага, а джапанките са отзвук от „Боса по асфалта“ на друга певица.
По средата – нещо като дърпан от дузина котета матрак, е плажен шал в цветове на гей бар. Общото въздействие от този стил е „С деца на море“, но без децата. Теодора Духовникова импонира донякъде на тази стилистика, но тук цветовете са по-обрани и няма „слънцето е в моите коси“, а нещо като „бяла роза“, само че розова. Моята италианска приятелка Чичолина въведе модата на тези диадеми, но къде е тя, къде – другата. Ситуацията ми напомня на песен на Мустафа Чаушев – „Първи бяхме на хорото с пъстра китка зад ухото“.
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: