Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евгени: Не мога да крия вече за Валерия, казвам всичко, което знам за ергенът Алек Младенов
  • Новини

Евгени: Не мога да крия вече за Валерия, казвам всичко, което знам за ергенът Алек Младенов

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
evehewhsdhgsdh.jpg

Пианистът Евгени Генчев се появи по bTV да направи поредната самореклама на музикалната си дейност.

Цената, която плати за популяризацията си, беше да изтърпи поредната доза въпроси около връзката му с Валерия, която той избра за своя половинка във втория сезон на “Ергенът”.

Музикантът и защитничката на животните се опитват да комбинират графиците си, но реално и двамата живеят между София и съответно Пловдив и Плевен.

 

“Сложно е”, въздъхна Евгени, като думите му очевидно не се отнасяха само за трудното съчетание на графиците.

Както и Валерия, така и той вече почти не споменават факта, че са сгодени.

Те изобщо не отварят и дума за бъдеща сватба, която по-сантименталните зрители на “Ергенът” продължават да очакват.

Генчев обаче твърдо заяви, че с Валерия все още са заедно, като допълни нещо интересно.

“Няма никакви договорни взаимоотношения, които да ме държат с нея”, това каза пианистът с усмивка.

От думите му стана ясно, че двамата смятат все пак да оползотворят заедно почивката на Малдивите, която спечелиха от “Ергенът”.

 

Евгени коментира и новия “ерген” Алек Мраденов, който ще се появи в третия сезон на предаването.

“Той е една енигма за момента”, коментира музикантът.

Според него най-доброто, което Алек може да направи в “Ергенът” е да изгради искрени отношения с момичетата.

Така е по-лесно да забрави за камерите и да покаже най-точно същността си, обясни Евгени Генчев.

Пианистът наскоро имаше концерт в Ница с виолончелистът Лука Шулич, с когото работят често.

Те предвиждат и по-голямо европейско турне, както и изяви в Южна Корея и Япония.

 

В България Евгени Генчев смята за изнесе концерти през ноември и декември.

Той призна, че у нас той се нагърбва с доста неща около концертите. Неща, които принципно не са музикантска работа.

Причината е, че иска да прави качествен контрол на всеки елемент от изявите си пред публика.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български огнеборец каза кой гаси пожарите на остров Корфу, Гърция
Next: Български спасител се би с французин за място на плажа в Поморие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.