Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евровизия показа как е в България – народа е със Запада, властта – с Русия
  • Новини

Евровизия показа как е в България – народа е със Запада, властта – с Русия

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
vveveorororo.jpg

Българското жури, което оценяваше снощи участниците в конкурса „Евровизия“ е присъдило нула точки на песента-победител „Стефания“ на украинската група Kalush Orchestra – наопаки на Европа, както често се случва със страната ни напоследък. Например журитата в Латвия, Литва, Полша, Румъния, Молдова дадоха по 12 точки на украинската песен.

Със сигурност нашите музикални арбитри ще кажат, че са се водили от професионални подбуди и оценката им не е свързана със симпатия или антипатия към участниците в конкурса. Само че сумарно журитата по света поставиха Kalush на четвърто място

Доста далече от нулата, нали? Да се надяваме, че нашите арбитри няма да упрекнат колегите си от другите страни в недобросъвестност или световен заговор.

Отговорността за професионалната оценка от българска страна беше поверена на Здравко Желязков от дуета „Ритон“, Нели Рангелова, Мария Мутафчиева от „Мери Бойс Бенд“, Венцислав Роланд-Venzy, Георги Симеонов JJ. Първите двама са известни с турнетата си основно в СССР и Русия, да не говорим за близките приятелски отношения на дует „Ритон“ с „руския патриот“ Филип Киркоров. Дали пък това няма връзка с нулевия резултат за песента-победител?

БНТ ли назначава журито или руското посолство?
На какъв принцип националната телевизия избира членовете му? „Евровизия“ е песенен конкурс, а не изпълнителски, защото тогава арбитрите ни са изпълнители, а не създатели на песни? Все пак БНТ притежава правата за конкурса от години и е наясно с характера и правилата му.
Ако трябва да сме честни, от екрана на БНТ човек може да се обърка не само за критериите на журито за „Евровизия“, но и за това кой е агресорът и коя е жертвата във войната в Украйна. И не само за това.

Лъжата и тенденциозността шестват като „алтернативна гледна точка“ с финансиране от данъкоплатците. Докога?
Добре, че зрителите измиха позора на журито ни, като поставиха Kalush на първо място. След имитацията на помощ за Украйна от страна на правителството, само това липсваше – да „блеснем“ с игнориране на украинските участници в „Евровизия“. Поне това успяхме да избегнем благодарение на гражданите – един срам по-малко.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Украйна шокира! Каква новина за Русия обяви
Next: Топ ясновидецът Божидар Караджов: Корнелия Нинова ще погребе четворната коалиция

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
  • Майка ми взе микрофона по време на сватбата на сестра ми и се усмихна самодоволно.
  • Онази вечер закарах мъжа си до летището. Всичко изглеждаше както винаги. Поредната командировка. Обичайните прегръдки за довиждане.
  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.