Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евтин обяд, увит в зелев лист и паниран на тиганче – не вярвах, че нещо може да е по-вкусно от сармите
  • Новини

Евтин обяд, увит в зелев лист и паниран на тиганче – не вярвах, че нещо може да е по-вкусно от сармите

Иван Димитров Пешев март 24, 2023
axsxsszgzxbxbx.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Опитайте това евтино ястие , чието приготвяне няма да ви отнеме повече от 20 минути. Приготвя се толкова лесно, че можете да го направите по всяко време.

С плънката се пълнят зелеви листа, навиват се като сармички, панират се и се пържат. Може да се сервира като предястие или основно ястие, ние го обичаме най-много за обяд или вечеря.

Можете да приготвите съставките за плънката по ваш вкус, а аз ще ви покажа рецепта от няколко прости съставки, които винаги имам вкъщи, като зеленчуци, сушени меса и др. Обикновено сервирам ястието със заквасена сметана, особено го харесват децата, защото ги освежава. Ето какво ви трябва, за да си приготвите нашия Евтин обяд в зелев лист :

Евтин обяд в зелев лист

Продукти:

1 глава лук

1 голяма зелена и 1 червена чушка

1 домат (по желание)

75 г шунка или друго сушено месо

750 г картофи (около 5 бр.)

няколко големи листа зеле

3 яйца

3 супени лъжици брашно

100 г галета

малко олио за запържване на плънката

подправки на вкус

За сервиране:

заквасена сметана

Приготвяне:

Обелете и нарежете 1 глава лук на малки кубчета, след което я сложете да се запържи в тиган със сгорещено олио, на слаб огън.

Разбърквайте от време на време, а през това време пригответе останалите продукти за плънката. Нарежете двете чушки на малки кубчета и ги почистете от семките и дръжките, след което ги сложете да се запържат в омекналия лук.

След това нарежете домата на ситно, след което го добавете да се запържи с останалите продукти. Разбърквайте от време на време в тигана и гответе, докато течността от зеленчуците се изпари. Подправете на вкус със сол, черен пипер и други подправки на вкус. Нарежете шунката, добавете я в тигана към края и запържете още няколко минути.

След това свалете съда от котлона и оставете плънката да изстине.

През това време обелете картофите и ги нарежете на половинки или четвъртинки, след което ги сварете в подсолена вода, докато омекнат.

След това ги отцедете от водата и ги намачкайте с кухненска преса или вилица. Картофите се смесват с плънката и се бърка до хомогенна смес. След това преминете към подготовката на зелето.

Внимателно отстранете няколко листа от зелето, които трябва да са по-големи и ги прехвърлете в по-дълбок съд, в който налейте вряла вода.

Покрийте с капак и ги оставете да престоят 30 минути в гореща вода. След това ги извадете от водата и отрежете дебелия край на листото (отгоре) под формата на триъгълник (както е на снимката).

Започнете с пълненето на листата, като в средата на зелевия лист поставите 1-2 с.л. от плънката.

Покрийте плънката с горната страна на листа, която сте разрязали, така че да се прихлупи хубаво, след което навийте като сармичка. Завийте добре и натъпчете от всички страни, за да не излезе плънката при пържене. Когато сте подготвили всички листа, направете смес от 3 яйца и 3 лъжици брашно, разбийте добре, след което пригответе галета отстрани, в отделна чиния.

„Сармичките“ се потапят първо в яйцата и брашното, а след това в галетата и се пържат в тиган със сгорещено олио. Гответе от всички страни до получаване на коричка и златисто-кафяв цвят, като обръщате от време на време, след което сервирайте ястието горещо. От това количество излизат 5 броя, като при необходимост увеличете количеството на съставките.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати
Next: Синоптички ли са красавиците, които гледаме по телевизията? Една от тях изплю камъчето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.