Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Едва ли знаете защо навън настъпва тишина, когато започва да вали сняг! Причината е смайваща
  • Новини

Едва ли знаете защо навън настъпва тишина, когато започва да вали сняг! Причината е смайваща

Иван Димитров Пешев януари 8, 2024
safgsdfgdfkigdfjg.png

Представете си: Излизате навън и се оказвате попаднали в снежна буря. Всяка снежинка е красива, когато блести на земята. Част от красотата е тишината, която идва със снега.

Сякаш хаосът на целия свят спира около теб. Но защо? Вярвате или не, има наука зад спокойствието, което изпитвате по време на буря.

 

Проучване

Когато снегът падне и се натрупа на земята, пресният сняг действа като метод за поглъщане на звука. Точно като стая, пълна със звукопоглъщаща пяна, снегът заглушава звуковите вълни, което ви позволява да чувате по-малко, уточняват синоптиците от Meteo Balkans („Метео Балканс“).

Необходим е само един сантиметър сняг, за да видите този овлажняващ ефект и е по-очевиден, когато падащият сняг е лек и пухкав. Това е така, защото е по-поресто и звуците се улавят по-лесно. Колкото повече сняг се натрупва на земята, толкова по-тихо ще става около вас.

Едно проучване установи, че два инча сняг може да абсорбира около 60% от шума.

Може да изпитате обратния ефект със сняг, който има по-високо водно съдържание, или със сняг, който се е стопил и замръзнал отново. Звуковите вълни се отразяват от по-твърди повърхности като лед. Чрез отразяване на звукови вълни можем да чуем по-силни и по-ясни звуци от по-далеч, отколкото ако нямаше сняг на земята.

Следващия път, когато вали сняг, излезте навън и се насладете на спокойствие и тишина. Може да не продължи дълго, но тишината може да бъде успокояваща и добре дошла почивка от шума на ежедневието.

Научни факти

Снежинките са шестоъгълни кристали с много отворено пространство вътре. Това пространство позволява на кристалите да абсорбират звука. Всъщност степента на поглъщане на сняг може да достигне 90% от околния звук! Това е огромно количество шум.

Звукопоглъщането на снега обаче не е вечно. Когато снегът се топи, кристалите променят структурата си и стават по-малко абсорбиращи. Ледът всъщност отразява звука, така че когато стигнете до момента, в който пресният ви сняг се е стопил и замръзнал отново с ледена кора отгоре… може да бъде също толкова шумно, колкото винаги.

Най-доброто време да се възползвате от ефекта на овлажняване на снега е по време на буря или веднага след като снегът е паднал. Имате нужда от нещо повече от почистване на прах. 3-4 инча трябва да са достатъчни, за да заглушат шума там, където се намирате.

Това може да бъде стресиращ период от годината – ако имате достатъчно късмет да живеете в зимен климат, излезте навън по време на следващата снежна буря и изживейте малко тишина. Това е един от любимите ни начини да се преместим и да се отпуснем през зимните месеци. Студена, тъмна, зимна разходка с фенерче е подмладяваща.

Причина за поглъщане на звука от снежно време

Снегът не просто изглежда красив; действа като много ефективен абсорбатор на звука.

Причината снегът да абсорбира звуковите вълни толкова добре е неговата структура. Снегът се състои от ледени кристали с пространство между тях. Тези открити пространства поглъщат звукови вълни, създавайки онази спокойна тишина, която настъпва веднага след снежна буря.

Едно проучване установи, че само 2 инча сняг може да абсорбира 60% от звуковите вълни. Колкото по-лек и пухкав е снегът, толкова по-добре ще абсорбира звуковите вълни.

Тишината след снеговалеж е нещо, което можете да изпитате само когато има пресен сняг. Когато снегът започне да се топи, става точно обратното. Докато снегът се топи, замръзва отново и се превръща в лед, той става по-силен.

Каква е тайната на снежната тишина?

Всичко е заради акустиката! Според изследване, проведено от университета в Кентъки, прясно падналият сняг действа като собствена звукоизолираща система.

Снегът е доста добър шумоабсорбатор. Снегът поглъща звука, както и много търговски звукопоглъщащи материали, като влакна и пяна, използвани в автомобили и ОВК системи.

Вероятно сте забелязали, че снежинките почти не издават звуков звук, когато падат на земята, за разлика от дъждовните капки. Причината е, че снежинките не са много плътни и са склонни да падат плавно на земята.

В комбинация със звукопоглъщащите свойства на снега, тишината след снеговалеж има смисъл. И това наистина е едно от най-красивите неща, които природата може да предложи – докато всички не започнат да излизат от домовете си, за да го играят.

В това време имате нужда от топло одеяло, чаша горещо какао и вашето добро настроение!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва студ, сняг на парцали и гръмотевици, градусите падат до минус 15
Next: След като разберете какво слагат в саламите и колбасите, ще спрете да ги ядете

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.