Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Едва на 29 г. почина лекар от ромски произход
  • Новини

Едва на 29 г. почина лекар от ромски произход

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
pcohinalkekar.jpg

Д-р Константин Николов почина внезапно от този свят само на 29 години.

Той е лекар от Спешна помощ в град Сливен. Тъжната вест съобщи неговия ментор и преподавател д-р Радосвета Стаменкова:

„Напусна ни момчето от снимката, този с микрофона, който ни гледа и от банера „Ние не сме изключение“. Коцето. Д-р Константин Николов от Спешна помощ.

Едно от „нашите“ деца от менторската програма за ромски студенти-медици.

С голяма обич и радост глeдах как израстват и стават чудесни хора Коцето и неговите състуденти, как вече са разперили криле, лекуват хората и им помагат със знания и от сърце.

А сега Коцето го няма. Беше само на 29. Разбита съм. Почивай в мир, Коце, да ти е спокойно и светло, няма да бъдеш эабравен“, написа във фейсбук тя.

Кампанията НИЕ НЕ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕ цели да покажае положителни примери сред ромите в България, да представи успели млади роми, които искат да се реализират, работят, учат – ТЕ НЕ СА ИЗКЛЮЧЕНИЕ.

Кампанията е инициирана от десет здравни медиатори, които споделят, че за тях e травмиращо, когато хората ги възприемат през своята негативна представа за ромите.

 

България претърпя още няколко трагедии днес:

Педагогическият колектив, учениците и родителите все още не могат да повярват, че г-жа Петя Недкова вече я няма, а в 13 часа днес в Гробищния парк ще трябва да си вземат последно сбогом

ОУ „Елин Пелин“ в бургаския ж. к. „Меден рудник“ потъна в скръб заради внезапната смърт на обичан преподавател и класен ръководител.

Педагогическият колектив, учениците и родителите все още не могат да повярват, че г-жа Петя Недкова вече я няма, а в 13 часа днес в Гробищния парк ще трябва да си вземат последно сбогом с нея.

45-годишната учителка по български език и литература била една от най-лъчезарните в школото и никой дори не предполагал какво преживява, по нищо не показвала, че има проблеми.

На 19 юли тя скочила от 4-ия етаж на апартамента си в комплекса заради тежка депресия, която не споделяла с никого.

Петя Недкова е дългогодишен преподавател в ОУ „Елин Пелин“, тя е майка на две големи деца – дъщеря й е студентка, а синът й тази година бил абитуриент.

Изказваме съболезнования на семейството, колегите, учениците и приятелите на г-жа Петя Недкова.

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ:

Млад мъж се самоуби току-що на бургаско стрелбище, научи Флагман.бг от изключително достоверен източник.

26-годишният бургазлия влязъл в една от големите бази за професионална стрелба в града, наел си коридор, пистолет и с инструктор изстрелял няколко пълнителя.

След това обяснил, че иска още един курс и докато надзираващият служител на стрелбището отиде за нови патрони, младежът опрял пистолета в челото и се прострелял. Смъртносно! Починал е на място, а в момента тялото му е на земята и всеки момент ще бъде изнесено от базата.

За късмет на другите писти не е имало клиенти и никой не е видял ужасяващия инцидент. Видеозаписите от камерите на стрелбището са иззети от полицията.

Установено е, че младият мъж е дошъл сам на стрелбището. Бил във видимо добро настроение, нищо не предвещавало, че може да посегне на живота си.

От ОД на МВР Бургас отказаха коментар за инцидента.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина младият отец Илия Попов
Next: Радослав Цветков е убит

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.