Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Единственият продукт, който унищожава всички вируси, гъбички и бактерии едновременно! Защо толкова малко се говори за него…Вижте повече..👇👇
  • Без категория

Единственият продукт, който унищожава всички вируси, гъбички и бактерии едновременно! Защо толкова малко се говори за него…Вижте повече..👇👇

Иван Димитров Пешев декември 11, 2025
Screenshot_5

Когато пчелните ферменти се смесват с растителните смоли, се образува лепкаво вещество с уникални свойства —

прополис

Информацията е предоставена изключително с образователна и информативна цел и не замества професионална медицинска консултация, диагностика или лечение.

Продуктът няма научно доказано лечебно действие.

Винаги се консултирайте с лекар по здравословни въпроси.

За пчелите прополисът е естествен защитник, който дезинфекцира питите и кошера, а за човека представлява средство с лечебни приложения от древни времена.

Лечебни свойства на настойката прополис

При вътрешен прием настойката укрепва имунната система, намалява възпаленията и действа като мощен антиоксидант.

Външното приложение е още по-широко: средство за дезинфекция и зарастване на рани, подпомага регенерирането на кожата, облекчава болките и бори гъбични инфекции.

Медиците понякога препоръчват прополис при тонзилит, фарингит, синузит, отит, трахеит, бронхит, пневмония, вирусни инфекции (грип, херпес), стоматологични проблеми, в гинекологията — при ерозия на шийката на матката, както и за поддържане на стомашно-чревния тракт.

Най-често срещаната форма е

10% настойка прополис. Лесно се намира в аптеките — струва евтино, а малък флакон от 25 мл стига за дълго. Ако желаете, може да приготвите настойката и сами.

Как да използвате настойката прополис

При фарингит и тонзилит — правете гаргара с разтвор (1 част настойка на 10 части физиологичен разтвор).

За устната кухина — използвайте същата пропорция при стоматологични възпаления.

При синузит и гайморит — промивайте или капвайте носа с разреден разтвор.

При отит — поставете в ухото тампон, напоен с настойка. За деца разредете 1:1 с топла преварена вода. При възрастни може да капвате по 2 капки 5% разтвор във всяко ухо до подобрение.

Инхалации — 1 капка настойка на 5 мл физиологичен разтвор; сместа се налива в инхалатор при заболявания на дихателните пътища.

За укрепване на имунитета — разтворете 15–20 капки настойка в лъжица мляко или вода и приемайте 30 минути преди хранене.

При стомашни проблеми — разтворете 15–20 капки настойка в 100 мл топла вода и изпийте половин час преди храна.

За външно приложение — неразредена настойка се използва за обработка на рани, изгаряния, херпес, гъбички по краката и ноктите, както и при пърхот (под формата на компреси или примочки).

Въпреки всички полезни свойства,

самолечението е опасно За точно поставяне на диагноза и избор на лечение задължително се консултирайте с лекар.

Противопоказания

Аллергия към пчелни продукти.

На деца, бременни и шофьори не се препоръчва вътрешен прием на спиртни препарати (допуска се само външно приложение).

На деца под 3 години не се препоръчват препарати с прополис поради риск от алергични реакции.

Информацията е предоставена с образователна цел.

Продуктът няма научно доказани лечебни свойства.

При здравословни въпроси винаги се консултирайте с лекар.

Споделете тази статия с приятели, за да научат и те за този удивителен дар на природата!

Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.

Continue Reading

Previous: ДА! Новината за Чuкагото е Истина… Вижте повече 👇👇 👇
Next: Слави се завръща! Ето как се подготвя за триумфа си Вижте повече.. 👇👇

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.