Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един български кардиолог просълзи мрежата: Мокър до кости, безпаричен, безизвестен, недооценен
  • Новини

Един български кардиолог просълзи мрежата: Мокър до кости, безпаричен, безизвестен, недооценен

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
karkaskdsgfdskgfdkhfg.png

Един български кардиолог просълзи мрежата. Името му е д-р Боян Кънев, а постът
му вече дни наред се върти в социалната мрежа. Той накара много от нас да се замислят
за живота, ценностите и човешките достойнства.

 

Ето какво написа той: Boyan Kunev се чувства благодарен в МБАЛ Национална Кардиологична Болница.

Black Friday за хората:

пазаруване на промоция, срещи с приятели, купони преди почивните дни.

 

Black Friday за мен:

От 19:45 на 16 ти дежурство, визитация, ехографии на планови и спешни пациенти.

Консултация на пациент с болка и 70 мм аневризма на коремната аорта.

 

Полунощ: Ехографска диагноза в спешното – дисекация ( разкъсване) на аортата
с перикардна тампонада и неизмерващо се кръвно налягане. Колега хирург извършва
перикардна пункция на място под ехо контрол. Реаниматори, кардиолози, сърдечни
и съдови хирурзи се борят за живота на пациента.

 

На 17 ти визитация – трагедия, деснокамерен инфаркт с 80% сатурация и др. подобни.

Дъщерята (5г) реве по телефона, че в лаборатория Бодимед лаборантката не и е
намерила вена, но я е надупчила.

Ехография на критична аортна стеноза с 0.5 кв.см отвор.

 

Приемам пациентка в ортопнея (не може да легне) с парапротезна регургитация,
тотална сърдечна недостатъчност и кървави храчки.

Асистирам при аблация на предсърдно трептене.

 

Приемам пациентка с 30 дихателна честота и сърдечна недостатъчност с множество
откази да си оперира митралния порок.

Консултирам млада жена с WPW синдром.

 

Бумащина. На спешното консултирам пациент с хипертрофична кардиомиопатия, анемия,
висок тропонин. Отказва хоспитализация. След 23 работни часа бягам в проливния
дъжд да хвана автобус.

 

Ето ме на Black Friday: мокър до кости, безпаричен, безизвестен, недооценен.

Не бих заменил своя черен петък. Никога не бих направил компромис със съвестта
си за повече пари. Може да ми завиждат. Отивам при децата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ослепителна красавица, на висок пост в банка, се метна през прозореца на апартамента си, никой не знае защо
Next: Какво се случва?! България не спира да се люлее

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.