Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един български кардиолог просълзи мрежата: Мокър до кости, безпаричен, безизвестен, недооценен
  • Новини

Един български кардиолог просълзи мрежата: Мокър до кости, безпаричен, безизвестен, недооценен

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
karkaskdsgfdskgfdkhfg.png

Един български кардиолог просълзи мрежата. Името му е д-р Боян Кънев, а постът
му вече дни наред се върти в социалната мрежа. Той накара много от нас да се замислят
за живота, ценностите и човешките достойнства.

 

Ето какво написа той: Boyan Kunev се чувства благодарен в МБАЛ Национална Кардиологична Болница.

Black Friday за хората:

пазаруване на промоция, срещи с приятели, купони преди почивните дни.

 

Black Friday за мен:

От 19:45 на 16 ти дежурство, визитация, ехографии на планови и спешни пациенти.

Консултация на пациент с болка и 70 мм аневризма на коремната аорта.

 

Полунощ: Ехографска диагноза в спешното – дисекация ( разкъсване) на аортата
с перикардна тампонада и неизмерващо се кръвно налягане. Колега хирург извършва
перикардна пункция на място под ехо контрол. Реаниматори, кардиолози, сърдечни
и съдови хирурзи се борят за живота на пациента.

 

На 17 ти визитация – трагедия, деснокамерен инфаркт с 80% сатурация и др. подобни.

Дъщерята (5г) реве по телефона, че в лаборатория Бодимед лаборантката не и е
намерила вена, но я е надупчила.

Ехография на критична аортна стеноза с 0.5 кв.см отвор.

 

Приемам пациентка в ортопнея (не може да легне) с парапротезна регургитация,
тотална сърдечна недостатъчност и кървави храчки.

Асистирам при аблация на предсърдно трептене.

 

Приемам пациентка с 30 дихателна честота и сърдечна недостатъчност с множество
откази да си оперира митралния порок.

Консултирам млада жена с WPW синдром.

 

Бумащина. На спешното консултирам пациент с хипертрофична кардиомиопатия, анемия,
висок тропонин. Отказва хоспитализация. След 23 работни часа бягам в проливния
дъжд да хвана автобус.

 

Ето ме на Black Friday: мокър до кости, безпаричен, безизвестен, недооценен.

Не бих заменил своя черен петък. Никога не бих направил компромис със съвестта
си за повече пари. Може да ми завиждат. Отивам при децата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ослепителна красавица, на висок пост в банка, се метна през прозореца на апартамента си, никой не знае защо
Next: Какво се случва?! България не спира да се люлее

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.