Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един български таксиметров шофьор разказа: Пристигнах на адреса, а там беше
  • Новини

Един български таксиметров шофьор разказа: Пристигнах на адреса, а там беше

Иван Димитров Пешев март 21, 2023
bhahashaosodias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази история не оставя никой безразличен! Само за часове е събрала хиляди споделяния и коментари!

Ако сметнеш, че си струва, сподели я и ти:

„Пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като почаках няколко минути го натиснах отново. Това беше последният курс за смяната ми и си помислих просто да си тръгна, но вместо това отбих и паркирах колата. Слязох, отидох до вратата и почуках. „Само минутка“, отговори крехък, слаб гласец на възрастна жена. Зад вратата се чуваше как някой влачи нещо по пода.

След дълга пауза вратата се отвори. Дребна жена на около деветдесет години се изправи пред мен. Беше облечена в рокля с шарки и носеше кръгла, плоска шапчица без козирка, със закачен къс воал на нея. Като извадена от някой филм през 1940-та.

До нея имаше малък, обикновен куфар. Апартаментът изглеждаше сякаш никой не беше живял в него от години. Всички мебели бяха с покривало. Нямаше часовници по стените, нито фигурки, дрънкулки или дори съдове по рафтовете. В ъгъла имаше кашонче, пълно със снимки и стъкларии.

„Ще занесете ли чантата ми до колата?“ – попита тя. Занесох куфарчето до таксито, после се върнах да помогна на жената.

Тя пое ръката ми и заедно закрачихме бавно по тротоара. Продължаваше отново и отново да ми благодари за моята учтивост. „За нищо“ – отвърнах й аз – „Просто се опитвам да се отнасям с пътниците си така, както бих искал да се отнасят с майка ми.“

„О, ти си такова добро момче!“ – отвърна тя. Когато се качихме в таксито тя ми даде адрес и после попита – „Може ли да минеш през центъра?“

„Това не е най-краткият път“ – отговорих бързо..

„О, аз нямам нищо против това“ – допълни тя – „Аз не бързам, тъй като съм на път за хоспис.“

Погледнах в огледалото за обратно виждане – очите й проблясваха, пълни със сълзи. Тя продължи с мек глас: „Не остана никой от семейството ми… и докторът казва, че не ми остава много време.“

Тихо се присегнах, изключих брояча и попитах: „По кой път искате да минем?“

 

В следващите два часа пътувахме през града. Тя ми показа сградата, където едно време е работила като асансьорен оператор.

Карахме през квартала, в който тя и съпругът й са живели когато са били младоженци. Помоли ме да отбия пред склад за мебели, който едно време е бил бална зала, където е ходила да танцува като момиче.

Понякога ме молеше да намаля покрай някоя определена сграда или място и дълго време стоеше, вглеждайки се в тъмното, без да казва нищо. Когато слънцето докосна хоризонта, тя внезапно каза: „Уморена съм. Вече може да отидем.“

Пътувахме, обгърнати в тишина, към адреса, който ми беше дала. Беше ниска сграда, като малък санаториум с път, минаващ покрай вход с две колони. Две сестри дойдоха до таксито веднага щом отбихме.
Те бяха загрижени и напрегнати, следяха всяко едно нейно движение.Явно очакваха пристигането й.

Отворих багажника и отнесох малкото куфарче до вратата. Жената вече беше настанена в инвалидна количка.

„Колко ви дължа?“ – попита тя, присягайки се към чантичката си.

„Николко.“ – казах аз.

„Но вие трябва да си припечелвате хляба!“ – отвърна тя.

Отговорих й, че ще го направя, има и други пътници. След това, без да се замисля се наведох и я прегърнах. Тя също ме прегърна силно.

„Вие дадохте на една възрастна жена малък момент на радост. Благодаря ви!“ – каза ми бързичко тя.

Стиснах силно ръката й, а след това си тръгнах. Вървях през бледата сутрешна светлина. Зад мен се затвори врата. Това беше звукът от затварянето на един живот…

Не взех повече пътници тази смяна. Карах безцелно и някак изгубено по пътя. До края на деня почти не продумах. Ами ако тази жена беше случила на нервен шофьор или на нетърпелив, който бърза да приключи смяната си? Какво ако бях отказал да поема този курс или бях натиснал клаксона само веднъж, а след това си бях тръгнал?

Като цяло, мисля, че не съм правил нещо по-важно през живота си. Всички си мислим, че нашият живот се осмисля около велики моменти. Но великите моменти често ни намират неподготвени и са все красиво опаковани в онова, което другите смятат за нещо мъничко и незначително.“

(Иван Георгиев)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички го обичаме, но това е най-опасното мезе: Този зеленчук не бива да се хапва със силен алкохол
Next: Две момичета изчезнаха в София и Варна, семействата са безутешни. Едното дете е с диагноза

Последни публикации

  • След развода баща ми винаги избираше децата от новото си семейство — така че получи изненада на купона ми за дипломирането
  • Възрастна съседка на колене молеше сина си да не я праща в дом за стари хора, но жестокият син дори не обръщаше внимание на сълзите ѝ 😢😢
  • — Дима, хайде да се разделим. Пет години брак, а аз все още не мога да заченя дете. Защо да се измъчваме взаимно? Не искам чужди деца. Сурогатното майчинство не е за нас. Напразно похарчихме време и пари за инвитро.
  • Умирайки, майката прошепна паролата за сейфа. Дъщерята очакваше милиони, но вътре намери само една снимка…
  • Георги, нейният баща, беше човек, изградил империя от нищото. Неговият бизнес с недвижими имоти процъфтяваше и името му беше синоним на успех в техния роден град, който можеше да се нарече Златна Долина
  • Когато заминавах за армията, ми обеща, че ще ме чака. Казваше: „Годината ще мине неусетно, ще ти пиша писма, ще броя дните до уволнението ти.“ А аз, глупакът, ѝ повярвах.
  • Всички на плажа се обърнаха към вика ѝ. Знойното гръцко слънце сякаш спря за миг, затаило дъх над блещукащите тюркоазени води. Надя стоеше там, вперила поглед в съпруга си, а светът около нея се сви до една-единствена, мъчителна точка.
  • Още със слизането от колата пред луксозната вила в Тоскана, атмосферата между тях бе като нагорещена до червено тенджера под налягане. Мирише на розмарин, смокини и… скандал.
  • Снахата – Мария, с перфектно направени нокти и куфар Louis Vuitton, излезе от колата и едва прикри дълбоката си въздишка. До нея, мъжът ѝ – Виктор, с вечния си телефон в ръка, дори не я погледна
  • Още от първия ден на почивката всичко тръгна наопаки. Бяхме наели вила край морето – уж за семейна идилия, а се превърна в сцена от евтин сериал
  • Още с качването в самолета, едно тежко предчувствие се загнезди в гърдите ми. Не беше просто вълнение от предстоящата почивка, а по-скоро онова смътно усещане, че нещо не е наред, което те обзема, когато събитията започнат да се подреждат по начин, който не си предвидил
  • Разрази се скандал още на паркинга на хотела. Виктория едва беше слязла от колата, когато чу Никола да крещи по рецепционистката
  • Тишината на знойния следобед бе нарушена от внезапен писък, така остър, че дори чайките над пристанището млъкнаха за миг
  • Майка и син работели във ферма срещу храна и подслон, но случайно разкриха тайна — някой от „своите“ умишлено съсипваше стопанството.
  • Люба, не използвай децата за оправдание. На когото си ги раждала — от него търси, от нас повече и стотинка няма да получиш! — каза Ира на зълва си.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След развода баща ми винаги избираше децата от новото си семейство — така че получи изненада на купона ми за дипломирането
  • Възрастна съседка на колене молеше сина си да не я праща в дом за стари хора, но жестокият син дори не обръщаше внимание на сълзите ѝ 😢😢
  • — Дима, хайде да се разделим. Пет години брак, а аз все още не мога да заченя дете. Защо да се измъчваме взаимно? Не искам чужди деца. Сурогатното майчинство не е за нас. Напразно похарчихме време и пари за инвитро.
  • Умирайки, майката прошепна паролата за сейфа. Дъщерята очакваше милиони, но вътре намери само една снимка…
  • Георги, нейният баща, беше човек, изградил империя от нищото. Неговият бизнес с недвижими имоти процъфтяваше и името му беше синоним на успех в техния роден град, който можеше да се нарече Златна Долина
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.