Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един въпрос ядоса Стоичков минути след великия миг със Стилиян Петров
  • Новини

Един въпрос ядоса Стоичков минути след великия миг със Стилиян Петров

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
fdgsdfggregerg.jpg

В денят на Съединението на България – 6 септември се проведе Мача на Надеждата.

Той предложи невероятни емоции за всички на стадион Васил Левски и зрителите на БТВ Екшън.

Резултатът бе 3:3, а срещата предложи наистина страхотни моменти.

Стилиян Петров бе организатор на това невероятно събитие.

Той излезе от терена под звуците на „You’ll never walk alone“, която е свързвана не само с Ливърпул, но и с бившия клуб на Стилиян.

Стан се разплака от емоцията и Стоичков и Балъков го прегърнаха.

После Стоичков коментира:

„Разтуптяха ни се сърцата заради тази кауза. Вие видяхте сами.

Видяхме един щастлив човек. Както се бореше на терена, се бори и извън терена. Господ винаги е бил българин.

Помогнал е на едно златно момче. Едно момче с голямо сърце. Момче, което винаги се е трудило.

Баща и съпруг.

Използвахме момента в 5-та минута да спрем и да отдадем почит на Петър Хубчев, с който съм делил съблекалня. Надявам се всичко да е добре“

 

„Знаем, че не е лесно. Куражът не трябва да отсъства. Непримиримият дух като българи не трябва да ни напуска. В тези моменти е най-необходимо спокойствието. На всички давам такъв кураж, защото загубих така баща си. Тези, които имат тази упоритост ще го преодолеят. Видяхте Стилиян. Накарахме го да се усмихне. Това е денят, в който е независим. Никога главата не трябва да бъде надолу“.

 

Тук обаче един от репортерите прояви нахалство и го пита по футболен въпрос:

„Ицо, кога и българският футбол ще почне да побеждава?“

Христо Стоичков с право се ядоса. „Сега ме питате някакви глупости. Говорим за една кауза, която е много по-голяма“, отвърна той и си тръгна.

 

Трябва да се признае, че Стоичков бе напълно прав в реакцията си, макар понякога и да е реагирал по-крайно.

Той можеше спокойно да използва момента за атака срещу Боби Михайлов и Лечков, но не го направи.

Това му прави чест.

 

Кой игра в двубоя и какъв беше резултатът?

Двубоят завърши 3:3.

За двубоя с кауза в столицата пристигна цяла плеяда от звезди! В селекцията на България, водена от Димитър Димитров-Херо, попаднаха Христо Стоичков, Наско Сираков, Димитър Бербатов, Мартин Петров, Мариян Христов, Георги Пеев, Милен Петков, Христо Йовов, Валери Божинов, Илия Груев, Радостин Кишишев, Красимир Балъков, Илиан Илиев, Здравко Здравков, Илиян Стоянов, Даниел Боримиров, Владимир Манчев, Михаил Александров, Ивайло Петков, Димитър Иванков, Росен Кирилов, Александър Тунчев, Христо Янев и Велизар Димитров.

Тимът на световните звезди включваше Гари Кейхил, Максуел, Юри Джоркаеф, Гарет Бари, Рой Кийн, Хенрик Ларсон, Робер Пирес, Луис Гарсия, Неманя Видич, Джо Коул, Шей Гивън, Ашли Йънг, Алан Хътън, Карл Икеме, Коло Туре, Ричард Дън, Джеймс Колинс и Патрик Бергер. Отборът е поверен на легендата Мартин О’Нийл.

Кои вкараха головете в Мача на надеждата?

Димитър Бербатов в 4-ата, Георги Пеев в 32-ата и Мартин Петров в 51-ата минута бяха точни за българския отбор. За чуждия отбор от звезди се разписаха Робер Пирес (19), Хенрик Ларсон (30) и Джо Коул в 73-ата минута.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ненчо Балабанов или Румен Луканов предпочитате да води Сделка или не
Next: Милионер търси асистент за пътувания: Заплата 35 000, опит не е задължителен и това е единственото изискване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.