Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един мъж се върна от Лондон с думите: Продадох най-хубавите години от живота си за пари
  • Новини

Един мъж се върна от Лондон с думите: Продадох най-хубавите години от живота си за пари

Иван Димитров Пешев септември 21, 2023
edsdsgsdfhgdfhfgh.png

„Затова казвам на всички, които сега тръгват на гурбет, да се замислят къде отиват и струва ли си…“

Това е една от многото емигрантски истории през последните 25 години за българи, работещи в чужбина, притиснати от икономическата нужда и пристигнали в Англия да търсят препитание за себе си и за семейството си.

Кирил Стоянов е много колоритна личност, заминал за Великобритания преди почти 13 години.

С него за известен период е била съпругата и сина му, а там се раждат и двете им по-малки дъщери. 3 години старозагорецът е чиракувал при англичанин – майстор в построяването на покриви и от него нашенецът взема занаят. За себе си той разказва пред репортер на Нова ТВ, както от строежа, на който работи, така и в „домашна“ обстановка – т.е. в квартирата му в Лондон.

„Предпочитам да работя с българи, не че и ние сме лесни, ама поне си знаем номерата. Когато съм тук само работя, в Англия и почивката не ми е сладка. Почивам си, когато се прибирам в България. За англичаните сме втора ръка хора, не им вярвам. Обръщат ти внимание, докато си им полезен, когато нямат вече нужда от теб, те забравят“ – разказва с леко крива усмивка Кирил Стоянов.

Там сега са и брат му с децата си, който определя Кирил като истински патриот, поставил страната си над семейството, нещо, което той самият признава, че не би направил.

След като попитал сина си кой е Левски, Ботев и той не могъл да му отговори, а дъщерите му започнали да си говорят на английски, докато си играят вкъщи, Кирил решил, че те с майка им трябва да се върнат в България. Останал сам в чуждата държава и продължил да работи.

Кирил демонстрира и коментира пред камерата своите татуировки. На дясното му рамо е хан Крум с надпис отдолу „Законова България“. „Той трябва да е отново в България, да внесе ред и закони, за да се върнем там и ние от чужбина.“

За татуираната на гърдите му Райна Княгиня, Стоянов казва, че тя е имала много повече кураж и затова за нейния лик той е избрал най-чистата част от човека според него – гърдите. Вляво е татуиран Левски с въпроса: „Народе???“, а за вълка на лявото си рамо Кирил обобщава: „Това е българинът – хем куче, хем мастия, но когато трябва да оцелява е вълк!“

В крайна сметка старозагорецът е взел своето решение да каже „чао“ на Англия и да се върне в България. Екипът го заснема в бус, боядисан в цветовете на българския трибагреник, на предното стъкло са залепени флагчета на „Берое“ и отново националното знаме.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна новина. Отиде си много известен българин и любимец на Тато
Next: 90-годишна изселничка със сълзи се върна в Родопите и каза нещо трогателно

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.