Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една жена: Абе, виж прането на съседката! Все е захабено, сякаш не е прано!, тогава мъжът ѝ направил нещо, което я накарало да се изчерви
  • Новини

Една жена: Абе, виж прането на съседката! Все е захабено, сякаш не е прано!, тогава мъжът ѝ направил нещо, което я накарало да се изчерви

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
prasporasorasr.png

Поука: много е лесно да осъждаме другите около нас, но при това не сме наясно с болката, която нашите думи предизвикват у тях.

Преди да преценим за действията на другите, най-добре е да преразгледаме ние самите.

Да се запитаме, дали ние правим нещо по-добро от тях, така че да ни дава право за осъждане, или всеки прави толкова, колкото може, колкото си мисли, че трябва и както си мисли, че е най-правилно?

Но всички ние трябва едно да осъзнаем и да ни бъде ясно, а това е, че не трябва и не сме ние тези, които трябва да осъждаме и да взимаме решения за действията на другите.

Не изпускай тези оферти:

Не напразно и в Библията е написана цитат, който отговаря за тази ситуация, а той е: „Преди да се хванеш за сламката, която има в очите на другите, извади гредата от своето око“.

Доказателство за това е тази поучителна история:

Млада семейна двойка се настанила в ново жилище, което било собственост на възрастни хора преди това.
Докато следващата сутрин след нанасянето се хранили, жената погледнала през прозореца и видяла съседката, която живеела зле, да простира дрехи на терасата.

– Вижте само, колко са ѝ мръсни дрехите! Не мога да повярвам! Приличат също като да не са прани изобщо. Може би се нуждае от нов прах, а може би жената и не знае да пере дрехи.“

Мъжът тихо я погледнал, но не отговорил на нейните думи.
Но винаги, когато съседката простирала дрехи, жена му винаги казвала същите неща за нея.

След един месец жената възкликнала, когато видяла, че дрехите, които простряла съседката, били бели като сняг. Не можела да повярва на очите си.

– „Виж, най-накрая съседката ни се научи, как трябва да си пере дрехите. Чудя се само, кой я е научил?“, казала на съпруга си.

Мъжът й отговорил: „Никой не я е научил. Всъщност, аз измих прозорците ни!“

Continue Reading

Previous: Тази жена умира след главоболие за 2 дни! Лекарите предупреждават хората да не пренебрегват тези симптоми
Next: Румънски хидроинженер: В България имаха вода да напоят всички, днес нямат нищо

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.