Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Една история за живота с Даун: Криско и Цвети показаха сина си за първи път
  • Без категория

Една история за живота с Даун: Криско и Цвети показаха сина си за първи път

Иван Димитров Пешев декември 15, 2024
Screenshot_28

Понякога външният вид лъже. Понякога животът на известните, на онези, които имат хиляди фенове и последователи, карат скъпи коли, имат лъскави дрехи и привидно широка усмивка, всъщност може да е много по-различен.

И да преминават през наистина страшни неща. Да плачат, макар и в скъпи къщи, да изпитват същата безпомощност, която и всеки един от нас изпитва, когато се сблъсква с жестокостта на институциите, на държавата, на смразяващото пренебрежение на онези, които трябва да са подкрепа и помощ, когато даваш живот. Да, това е историята на Цвети, Криско и 3-годишния Даниел – техният син, когото показаха за първи път преди броени минути в подкаста на Станислав Цанов „Напред и нагоре“.

Криско, който е един от идолите на тийнейджърите, който е един от най-заможните артисти в шоубизнеса, посреща второто си дете през 2021 г. Неговата любима Цвети има гладка бременност и безпроблемно раждане. На бял свят се появява малкият Даниел, а само няколко часа след щастливото събитие, родителите чуват наистина ужасяващи неща от екипа на болницата. Детето е с риск за живота. Няколко седмици по-късно става ясно, че Даниел се е появил специален на този свят.

 

Но в нашата държава, когато такова дете се роди, всъщност ти предлагат да го оставиш. Да, точно така – от болницата са предложили на Криско и Цвети да изоставят Даниел и да си продължат живота. Сякаш нищо не е станало, сякаш изобщо не го е имало. Малкият Даниел се ражда със синдром на Даун.

Криско и Цвети са потресени, шокирани и разстроени от тези думи и до днес. Те изтъкват, че за тях синът им е наистина специален, дар от Бога и че именно той е избрал тях за свои родители. 3 години те минават през много трудности, Цвети изживява истински душевен срив, посяга към антидепресанти и посещения при психиатър.

Но истината е, че никой не успява да им помогне напълно. И все пак – Цвети е герой, а самата тя споделя, че винаги когато види майка с дете със специални нужди, очите ѝ се насълзяват, защото знае, че тази майка е истински боец.

Цвети и Криско не се предават, днес те са едни щастливи и подкрепящи родители, а малкият Даниел е истинско ангелче. Малкият Даниел, когото светът сега вижда за първи път. Криско дори има мечта – да създаде най-големия детски център, който да е напълно безплатен за деца със специални нужди.

Continue Reading

Previous: Жестока драма! Бабата на 17 г. Павел каза какви са били последните му думи
Next: Голяма трагедия! Намериха тялото на издирваната 18 г. Илияна, момчето, било с нея, също е мъртво

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.