Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една мъдра притча за отношението към проблемите. Прочетеш я веднъж и я помниш до края на живота си
  • Новини

Една мъдра притча за отношението към проблемите. Прочетеш я веднъж и я помниш до края на живота си

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
dfgbkmfgbdkkfgbfgb.png

В началото на лекцията професорът вдигна чаша с малко вода. Той я задържа, докато всички студенти не обърнат внимание, след което попита:

– Колко мислите, че тежи тази чаша?

– 50 грама!

– 100 грама!

– 125 грама! – предположиха студентите.

— Не знам — признава професорът, — за да разбереш, трябва да я притежаваш.

Но въпросът е друг: какво ще стане, ако държа чашата така няколко минути?

– Нищо – отговориха студентите.

– Добре.

– И какво ще стане, ако я задържа един час? – попита отново професорът.

– Боли те ръката – отговори един от студентите.

– И какво ще стане, ако по този начин държа чашата цял ден?

– Ръката ви ще изтръпне, ще почувствате силно напрежение в мускулите, а ръката ви дори може да се парализира.

– Ще трябва да те изпратят в болница, каза студентът докато останалите се смееха.

– Много добре – продължи уважаваният професор, – но промени ли се теглото на чашата през това време?

– Не – отговориха те.

– Тогава откъде идва болката в рамото и напрежението в мускулите?

Студентите бяха изненадани и объркани.

– Какво трябва да направя, за да се отърва от болката? – попитал професорът.

– Махнете чашата – дойде отговорът от някой студент.

– Да, – възкликва учителят, – точно това се случва с проблемите и неуспехите в нашия живот. Ще ги задържите в главата си за няколко минути – това е нормално. Ако мислите за тях дълго време, ще започнете да изпитвате болка.

И ако продължите в същия дух, това ще започне да ви парализира. Няма да можете да правите нищо друго.

Извод:

Важно е да мислите за ситуацията и да си правите изводи, но още по-важно е да се отървете от тези проблеми в края на всеки ден, преди да си легнете.

Така ще можете да се събуждате всяка сутрин свежи, ободрени и готови да посрещнете всяка ситуация без никакво напрежение.

Ще бъде страхотно, ако ни последвате и споделите тази статия с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момче усеща нещо странно в училищния автобус, поглежда към шофьора и се обажда на полицията
Next: Bceĸи дa види тaблицaтa c нoвитe ycлoвия зa пeнcиoниpaнe oт HOИ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.