Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една отхвърлена от сина си майка проплака: Прости ми, синко, че направих това
  • Новини

Една отхвърлена от сина си майка проплака: Прости ми, синко, че направих това

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
eedndansajneasas.jpg

Уважението към родителите е една от Десетте Божи заповеди. Всеки човек трябва да почита хората, които са го довели на този свят. За съжаление обаче, не всички хора разбират това.

В социалните мрежи се разпространява сърцераздирателната история на една майка, която е била отхвърлена от своя син.
Майката на това момче е била само с едно око. Когато тя го е навестила в училищната стая, неговите съученици са започнали да го засипват с подигравки заради начина, по който е изглеждала майка му.

Момчето е почувствало силен срам и дори неприязън към собствената си майка. То изпитало чувства, които нито едно дете не трябва да изпита към майка си – искало тя да изчезне.

Казало й в очите, че иска да умре!
Бедната женица не отговорило нищо на детето си, само го гледала. Момчето говорило и говорило на майка си, без да помисли нито за миг за нейните чувства.

Не изпускай тези оферти:

След време момчето станало мъж и успяло в живота ти. Мъжът заминал, купил си къща, създал семейство. Бил горд от себе си и щастлив от живота. Един ден майка му отишла да го посети.

Външният й вид обаче уплашил нейните внуци – децата на нейното дете. Тогава тя ги видяла за първи път. Мъжът отново нагрубил майка си, питайки я как смее да идва на прага му и да плаши децата му. Изгонил я най-безцеремонно.

“Сигурно съм сбъркала къщата, простете”, казала бедната старица и си тръгнала.

Скоро след това мъжът получил писмо, че е поканен на годишнина от завършване на училище. Отишъл в родния си град. Поискал да отиде и до родния си дом. Местните хора обаче му казали, че майка му е починала и вече не е сред живите. Предали му писмо, която майка му написала за него.

В него покойната вече жена се извинява, че дошла на прага на дома му и изплашила децата му. Казала, че постоянно мисли за него и е горда от успехите му. Тогава тя разкрива и истината, поради която е с едно око.

Като малък мъжът претърпял инцидент и загубил окото си. Неговата родна майка жертвала едно от нейните очи и го дала на детето си. Но го направила с радост и гордост”.

Така мъжът разбрал, че навремето майка му направила голяма саможертва за него. Саможертва, която само една майка може да направи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази жена разкрива защо все още кърми синът си, който е на 7 годинки
Next: Тъща направи нещо с тортата на младоженците Ани и Влади, което накара мъжа да избяга от сватбата

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.