Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една от най-богатите жени в света отказа да пие кафе от 4 долара, било твърде скъпо
  • Новини

Една от най-богатите жени в света отказа да пие кафе от 4 долара, било твърде скъпо

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
befewfewqrasr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Астрид Бъфет, съпругата на милиардера инвеститор Уорън Бъфет, беше чута да се оплаква, че трябва да плати 4 долара за чаша кафе. Toва се случва по време на финансова конференция. Тя е казала, че „може да получи половин килограм кафе“ за тази цена на други места, съобщава New York Post.

Това вероятно няма да изненада онези, които са запознати със семейство Бъфет, което от десетилетия поддържа пестелив начин на живот въпреки огромното си богатство.

Уорън Бъфет, 92-годишният председател на Berkshire Hathaway (BRK.A), все още живее в същата къща в Омаха, Небраска, която купи за 31 500 долара през 1958 г. (еквивалентно на около 330 000 долара в днешни долари) и се отбива при местния ресторант за бързо хранене Макдоналдс на път за работа всяка сутрин. Състоянието му се оценява на 115 милиарда долара, според Forbes.

Харчещите навици на съпругата му обаче остават извън кадър. Астрид Бъфет поддържа изключително затворен начин на живот и рядко се появява в светлината на прожекторите, освен когато придружава съпруга си на ориентирани бизнес събития.

Тя е втората съпруга на легендарния инвеститор и е с 16 години по-млада от него. Двойката се ожени през 2006 г., две години след като първата съпруга на Уорън Бъфет, Сюзън, почина. Астрид и Уорън са започнали да се срещат десетилетия по-рано, докато Уорън все още е женен.

След като живеят заедно повече от три десетилетия, Астрид и Уорън се женят официално на 30 август 2006 г. за 76-ия рожден ден на Уорън. Двойката проведе 15-минутна частна церемония в къщата на дъщерята на Бъфет Сузи в Омаха.

„За кого ще се ожениш е изключително важно за определянето на щастието и успеха в живота ти. Аз имах късмет в това отношение“, каза Бъфет пред Forbes през 2017 г.

Астрид не показва никакви признаци на интерес към парите на Уорън. „Тя го обича и се грижи за него. Ако баща ми и нямаше и цент, тя отново щеше да е с него“, каза дъщерята на Уорън, Сузи, в интервюто си за New York Times през 2006 г.

Според биографа на Уорън, Анди Килпатрик, Астрид също толкова щедра като съпруга си, когато става дума за благотворителни каузи. Астрид е дарила милиони долари на зоологическата градина Хенри Дорли в Омаха от името на семейство Бъфет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спешна помощ за доматите: Ето какво да направите, когато започват да се усукват листата
Next: От Сан Диего до Хасково: Десетки помогнаха на Златка да открие изгубените си роднини

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.