Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една приятелка ме почерпи със супа топчета, но по много по-модерна рецепта. Много ми хареса
  • Новини

Една приятелка ме почерпи със супа топчета, но по много по-модерна рецепта. Много ми хареса

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
edadndnasndas.jpg

Едва ли има човек, който да не е вкусвал невероятната супа топчета. Този път обаче ще ви запознаем с новия прочит на добре познатата на всички супа, превърнала се в традиционна за българската трапеза.

Малки и големи обожават супа топчета, но едва ли сте вкусвали този по-различен вариант. Вероятно новият вкус също ще ви допадне, а на вас оставяме избора да прецените кой от двата варианта ви харесва повече.

Според добре познатата на всички рецепта, за тази супа се слага вода с малко мазнина на котлона, за да заври.

Когато водата заври, се добавя нарязан на ситно и леко посолен кромид лук.

Не изпускай тези оферти:

Оставя се да поври малко. Добавят се и предварително оформените топчета от кайма, а когато супата вече е полуготова, се добавя и фидето. Изборът на кой вариант ще се спрете е изцяло ваш

Когато фидето набъбне, се прави класическата застройка с кисело мляко и яйце. Последният щрих се нанася с добавянето на пресен магданоз. Не остава нищо друго, освен да се насладите на невероятния вкус на традиционната супа топчета.

Знаете ли обаче, че според един от новите прочити на супата топчета, се добавят малки макарони. Тъй като на тях им е необходимо по-дълго време, за да се сварят, те се слагат да врят заедно с топчетата.

Освен това се добавят и някои други продукти, които не са традиционни за класическата супа топчета. Говорим за зеленчуци като броколи, грах, зелен боб, тиквички, пащърнак и др. Не на последно място – съществува и диетична супа топчета, която е с бистър бульон.

Както става ясно от наименованието й, тя е подходяща дори и за хората, които спазват някакъв хранителен режим. Можете спокойно да си я правите всеки ден.

Разликата с предходните варианти е този, че се слагат по-малко продукти, като се внимава да се ограничат до 4-5. Освен това не се застройва и поради тази причина бульонът остава бистър. Да ви е сладко!

Изтъчник: За жената

 

 

Още рецепти:

Във време на грипна епидемия всички се стараем да ограничим контактите си до минимум, но въпреки това, понякога заразата е неизбежна. Ако някога сте карали грип, то познавате неприятното усещане, когато внезапно ви втриса и всяка частичка от тялото започва да ви боли.

Затова днес решихме да ви представим тази позабравена, но изпината от времето рецепта за париране на грипа още в първите часове от проявлението му.

Рецептата е на известен съветски хирург и е помогнала на мнозина да парират атаката на грипния вирус.

Голямото количество сол е вредно – всички знаем. Страстта към твърде солените храни е вредна за здравето, причинява проблеми със задържането на течности в организма. Но използването на сол като терапевтично средство е много полезно.

Соленият разтвор може да облекчи възпалението, той промива носа и гърлото. Но какви други чудеса може да направи обикновената трапезна сол?

Тази рецепта е изпитана от д-р И.И. Щеглов, който я използва за лечение на ранени войници по време на Втората световна война! Сестра му предава рецептата на поколенията.

Според сестрата хирургът е лекувал доста сериозни рани с помощта на хипертоничен разтвор на натриев хлорид, които след 3-4 дни преставали да гният и кожата ставала розова. Високата температура при използване на този метод спадала. Щеглов практически нямал смъртни случаи.

Как е възможно това? Факт е, че физиологичният разтвор абсорбира течностите с патогенна микрофлора, изтегляйки всички зарази и почиства тъканите.

Днес ще ви разкажем повече за прочутата солна превръзка на д-г Щеглов:

 

Какви са правилата за използване на солена превръзка?

1) Процентът сол в разтвора трябва да бъде не повече от 10 процента. По-добре по-малко, отколкото повече! Превръзката с разтвор с по-висока концентрация може да доведе до разрушаване на капилярите в тъканите в областта на приложение.

2) Материалът, използван за солния компрес , трябва да бъде дишащ. Това е задължително! Използвайте естествена материя – лен или памук, многократно използван и неведнъж изпиран.

Ако използвате тензух, направете от него 8 слоя. Превръзките от всички останали материали да са от 4 слоя.

3) Ефектът от солния компрес се отнася само за зоната, върху която се прилага.

4) Такова лечение може да бъде доста продължително – ще отнеме поне седмица, за да видите ефекта от използването на солена превръзка.

5) Разтворът по време на приготвяне на превръзката трябва да е доста горещ. Изстискайте тъканта, която ще използвате за превръзката, така че да не е много суха и не много мокра. Прикрепете превръзката с бинт или я закрепете с лейкопласт.

 

Как да използвате солна превръзка за специфични заболявания?

1) Ако имате хрема или главоболие, нанесете превръзката под формата на пръстен – на челото и задната част на главата. Хремата преминава след 1-1,5 часа. За да се отървете от главоболие, е по-добре да държите превръзката до сутринта.

2) Ако усетите, че имате настинка или грип, незабавно приложите описания по-горе метод. Ако все пак се забавите с прилагането му, в допълнение към превръзката на главата ще трябва да поставите още една на гърба (2 слоя мокра и 2 слоя суха кърпа).

Оставете превръзките цяла нощ.

Направете около 4-5 процедури.

И ето още няколко съвета как правилно да приготвите соления разтвор.

 

Това е важно!

1) В един литър топла преварена вода (дъждовна или дестилирана) разтворете 3 с.л. трапезна сол без връх. Разбъркайте добре.
2) Вземете 8 слоя естествена тъкан, накиснете я в разтвора за 1 минута. Изстискайте леко, така че да не тече.
3) Нанесете тази солна превръзка върху възпалено място, превържете я добре или закрепете с лепяща лента. Не забравяйте да сложите отгоре парче естествена вълна (за предпочитане агнешка). И легнете в леглото.
4) На сутринта премахнете превръзката. Повторете процедурата следващата вечер преди лягане.

Важно! Преди да използвате всяко средство от народната медицина, задължително се консултирайте с лекар!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям скандал тресе ДБ! Коалицията пред разпад заради фаталната Кристина
Next: Софи Маринова шашна Лили Иванова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • През нощта автобусът се отклони от главния път. Всички помислиха, че шофьорът е объркал маршрута. Само съпругът ми разбра, че това не е случайно…
  • ЕТО кога е Архангелова задушница през 2026 г. и какво НЕ се пpави на този ден…
  • В деня на погребението на майка ми се озовах в реката — и до днес не знам дали се подхлъзнах, или някой нарочно ме бутна
  • В метрото видях младо момиче, което събираше пари за билет до родния си град. Чантата ѝ била открадната, а заедно с нея изчезнали портфейлът и телефонът ѝ.
  • Извънредно! Генерал Радев вдига на крак цялата държава
  • Краят на годината обикновено носи повече напрежение, незавършени задачи и усещане, че времето никога не стига. Според астрологичната прогноза на Тамара Глоба обаче за три знака последните месеци на 2026 г.
  • Отношенията между Георги и Цвета в „ Ергенът: Любов в рая “ претърпяха рязък обрат. След бурното начало, изпълнено с целувки и близост, Георги вече признава, че първоначалният импулс е отшумял и предпочита двамата да намалят темпото.
  • Адвокат: Потресен съм! Лекарите да избират – или частно, или държавно. Тези хора са превъртели за пари
  • 45-годишна жена е открита мъртва в пловдивския район „Северен“. По първоначални данни смъртта ѝ е причинена умишлено
  • Обрат при коледните 50 евро: Ниската пенсия вече не ги гарантира! Ето от какво зависи Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.