Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една приятелка ме почеpпи със супа топчета, но по много по-модерна рецепта. Много ми хареса
  • Новини

Една приятелка ме почеpпи със супа топчета, но по много по-модерна рецепта. Много ми хареса

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
ssyewyhegdh.png

Едва ли има човек, който да не е вкусвал невероятната супа топчета. Този път обаче ще ви запознаем с новия прочит на добре познатата на всички супа, превърнала се в традиционна за българската трапеза.

Малки и големи обожават супа топчета, но едва ли сте вкусвали този по-различен вариант.

Вероятно новият вкус също ще ви допадне, а на вас оставяме избора да прецените кой от двата варианта ви харесва повече. Според добре познатата на всички рецепта, за тази супа се слага вода с малко мазнина на котлона, за да заври.
Когато водата заври, се добавя нарязан на ситно и леко посолен кромид лук.

Оставя се да поври малко. Добавят се и предварително оформените топчета от кайма, а когато супата вече е полуготова, се добавя и фидето. Изборът на кой вариант ще се спрете е изцяло ваш

Когато фидето набъбне, се прави класическата застройка с кисело мляко и яйце. Последният щрих се нанася с добавянето на пресен магданоз.

Не остава нищо друго, освен да се насладите на невероятния вкус на традиционната супа топчета. Знаете ли обаче, че според един от новите прочити на супата топчета, се добавят малки макарони. Тъй като на тях им е необходимо по-дълго време, за да се сварят, те се слагат да врят заедно с топчетата.

Освен това се добавят и някои други продукти, които не са традиционни за класическата супа топчета. Говорим за зеленчуци като броколи, грах, зелен боб, тиквички, пащърнак и др. Не на последно място – съществува и диетична супа топчета, която е с бистър бульон.

Както става ясно от наименованието й, тя е подходяща дори и за хората, които спазват някакъв хранителен режим. Можете спокойно да си я правите всеки ден.

Разликата с предходните варианти е този, че се слагат по-малко продукти, като се внимава да се ограничат до 4-5. Освен това не се застройва и поради тази причина бульонът остава бистър. Да ви е сладко!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Докторът не се е къпал от 5 години! Странен навик промени драстично живота му, ето какво заключи от това, че не се къпеше
Next: Адвокатът на Божков с горещи разкрития за ареста му и убийството на Алексей Петров

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.