Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една специална жена разчувства Ергена до сълзи
  • Новини

Една специална жена разчувства Ергена до сълзи

Иван Димитров Пешев април 9, 2022
ereeegenanan.jpg

Иска или не, името на Виктор Стоянов отсега нататък ще бъде завинаги свързано с “ Ергенът “ – шоуто, което буквално размъти водата в родния ефир и продължава да го прави. Макар мненията за него да са противоречиви, едно е сигурно – никой не е безразличен към случващото се на екрана.

А главното действащо лице е самият „ерген“, в ролята – бившият спортист Виктор Стоянов, който за кратко се превърна в един от най-известните (и най-желани) мъже у нас.

Именно Виктор ще бъде специален гост в новото издание на “ Търси се“ тази неделя (10 април). За първи път водещите Меги и Нели ще открехнат завесата на неговия личен живот и на всички предизвикателства, пред които е бил изправен.

И както е традиция в предаването, предстоят му много вълнуващи срещи. Една от изненадите за него ще бъде неговата треньорка по гребане Севда Стоянова. Тя отдава цялото си време и сърце, за да го превърне в изключително успешен състезател и Виктор няма да скрие сълзите си от срещата с нея.

Той ще разкаже за най-трудния си период в живота – операция на гръбначния стълб вследствие на травма от спорта. „Както бях един от най-добрите в гребането, на който се възлагаха много надежди, изведнъж станах никой. И това бе много болезнено“, признава Виктор. В продължение на една година „ергенът“ търси себе си и буквално живее ден за ден. С помощта на близките, приятелите и появата на голяма любов той успява да превъзмогне този период и да продължи напред.

Много емоционална ще бъде и срещата му с неговата майка – Росица, която ще разкаже, че Виктор от малък е много самостоятелен и макар че има двама братя, винаги е бил „опората в семейството“. Най-трудният период е раздялата на неговите родители, която е била шок за Виктор. „Вярвах, че в семейството ми всичко е наред и разводът беше истински шок за мен, почувствах се излъган“, откровен е той пред Меги и Нели.

Виктор Стоянов Търси се

Най-голямата изненада за него ще бъде появата на баща му Стоян, който живее в чужбина от дълго време и никога досега не е говорил публично за сина си. „Виктор винаги е бил добро момче. Когато съм в България непрекъснато сме заедно“, разказва Стоян. А самият Виктор ще признае, че баща му е най-големият пример в живота му и винаги му липсва. За първи път той ще отключи емоциите си и ще разкаже през сълзи за ролята на баща му, както и на братята му в неговия живот.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков с извънредно изявление за Русия
Next: Немислимото се случи: Великобританският премиер Борис Джонсън скочи във войната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.