Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Едно от нашите кучета – спасители намери затрупана под отломките жена в Турция
  • Новини

Едно от нашите кучета – спасители намери затрупана под отломките жена в Турция

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
kuscjaskcasodkasdoas.jpg

Едно от нашите кучета – спасители намери затрупана под отломките жена в Турция в град Антакия. Това потвърдиха за Нова тв от ПСС.

Същевременно от 7 февруари досега общо 27 доброволци са тръгнали с личен транспорт да помагат. Натам тръгна и единствената офроуд линейка у нас. Днес още 20 доброволци се отправиха към епицентъра на трагедията.

Пътят на първия екип по суша отнема над 30 часа. Пристигат късно снощи и група от 9 спасители излиза на терен.

„Междувременно за да оцелеят в тежките условия, получават помощ и от българска, и от турска страна”, заяви доброволецът Георги Влайков. „Нямам думи да ви изразя възхищението от това, което направихте”, продължава той.

Междувременно преди ден Турция се обръща към Асоциацията на доброволците у нас с пореден зов за помощ. И за броени часове откликват 20 души от цялата страна.

„Това са хора с големи сърца, хора, които имат своите работни места и ежедневни задължения, но те са подготвени за това от години – тренират, обучават се, екипирани са. Има хора, които умеят да работят с въжета, да спасяват с алпийски способ”, разказа Ясен Цветков от Националната асоциация на доброволците.

Сред тях е и Берк Ружди – един от българските лекари, който оставя бялата престилка тук и тръгва към Турция с надежда да подаде ръка на оцелял.

„Това е моят дълг, ако мога да помогна на хората в нашата съседка. Тук се касае за природно бедствие от много голям мащаб и аз лично не мисля, че съм подготвен да видя това, което ни очаква”, заяви Берк Ружди.

Въпреки че не за пръв път е доброволец в кризисна ситуация. Преди 2 години е първият, който влиза в COVID-отделението на болницата в родния му Исперих. И подава ръка на изнемогващите си колеги.

„Работата ми в COVID-отделението в Исперих, защото то беше запълнено до краен предел, ще ми даде някаква представа, опит, подготовка за това, че можем да срещнем доста хора, които ги чака фатален край”, каза Берк Ружди.

Последни думи преди доброволците да отлетят към Истанбул.

„Групата пътува с организиран от турската страна транспорт и ще се върне по същия начин”, обясни Ясен Цветков.

Междувременно двата „Спартана” също са в пълна готовност, за да транспортират медици, спасители и хуманитарна помощ към епицентъра на трусовете в събота.

„Тогава ще бъде извършена ротация на софийския авариен отряд, тогава ще приберем част от нашите колеги от БЧК. Има хуманитарна помощ, която е близко разположена до Враждебна. Надявам се да бъде палетирана навреме, за да можем да предоставим хуманитарна помощ на турската страна”, каза Димитър Стоянов, министър на отбраната.

Continue Reading

Previous: Ще ринат пари с лопатите! Пет зодии стават приказно богати до дни
Next: Есето, с което българин спечели $115 000! Вижте вдъхновяващата му история

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.