Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Едър български зърнопроизводител: Призвани сме да бъдем богати
  • Новини

Едър български зърнопроизводител: Призвани сме да бъдем богати

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
sdfbvfdbgffgjhjkhjkhj.png

Йосиф Делгянски е един от най-едрите зърнопроизводител в Южна България. Той е от Раковски. Обработва около 90 000 декара земя в землищата на 10 села в областите Пловдив и Стара Загора, предаде „Пловдив 24“.

В страницата си във фейсбук редовно публикува своите размишления относно протестите на земеделците.

„От няколко дена ми се върти нещо абсурдно в главата и не смятах да го споделям, но понеже момента е много сублимен, ще го направя

Ние, зърнопроизводителите, сме призвани да бъдем богати. Защо?

1. Защото си го извоювахме с много труд, знания и опит. И то в най трудните години, което ни позволи да създадем едни модерни и конкурентни стопанства на световно ниво.

2. Богатството ни позволи в тези дълги периоди от време, когато нашият отрасъл беше неглижиран и никой не искаше да чува за нас, ние да продължаваме да се развиваме и да купуваме нова техника и да вървим със световните тенденции.

3. През тези години добрите стопани успяха да закупят и доста земя. Земя, която е в български ръце, а не в Руските фондове.

Обръщам се към всички парламентарни партии и към настоящите управляващи:

Ако вие не ни помогнете, този баланс на нашето “богатство“ ще бъде нарушен:

„Tова е вече въпрос на национална сигурност. За да отложим фалита, ние ще трябва да продаваме земя. Ако това ви е целта, то ще я постигнете много лесно“.

Когато става въпрос за Националната сигурност на страната, трябва да се взимат нестандартни мерки, дори и бедният да помогне на богатия. А когато богатият премине успешно през изправилите се препятствия, той ще намери начин да се отблагодари и на бедния, и на държавата. Винаги в историята на света бедният е работил за по-богатия.

Какво исках да постигна с тези писания

1. Да поставя въпроса, че нашият отрасъл е стратегически за страната и към него трябва са се отнасят с нужното уважение.

2. Изключително ми е болно, когато чуя по медиите разни анализатори да говорят неща, които не са верни за “зърнарите“. През годините ние успяхме от 25 милиона обработваема земя да я докараме до 38 милиона. Цената на тази земя от 150 лева стигна до 1500.  От необработваема тя стана обработваема и сега собствениците получават рента за нея. Рента от 5 лева в различните райони сега е от 30 до 150 лв. Много може да се пише, но смятам че това е най-важното и хората трябва да го знаят.

Молбата ми е към тези, които се отнасят негативно към нас, е да не гледат само джиповете, които караме. Зад тези джипове стоят нашите съдби и на нашите семейства, които през кампаниите работят 12 – 16 часа и завистливо гледат как техните приятели как чакат да преминат гръцката граница през уикендите и лятото“, пише в профила си във фейсбук Делгянски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте кога ще се пенсионирате според датата на раждане ТАБЛИЦА
Next: Държавен служител е взел 370 000 лева при пенсионирането си

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.