Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Езотерикът Ели Маринова: Предстои война за втория елемент на Сътворението
  • Новини

Езотерикът Ели Маринова: Предстои война за втория елемент на Сътворението

Иван Димитров Пешев май 6, 2023
eeliimarrrrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ели Маринова e един от най-популярните нумеролози и кабалисти в България. Изготвя рождени нумерологични карти и прогнози за периодите в живота и за текущите 12 месеца. Наред с това дава гадателски консултации за всякакви проблеми чрез кабала, карти Таро, астрология и китайската система И-Дзин. Тя е специалист и по етнорелигиозни и окултни практики. Ели Маринова даде интервю за вестник „Телеграф“.

На 22 април светът отбеляза Международния ден на Земята. Той ни припомни, че трябва да опазваме нашата планета – единствения дом на човечеството. Вярна ли е теорията, че съвременният човек боледува, защото е скъсал връзката си с планетата и така е нарушил баланса на природните стихии, от които е сътворен той и целият свят?
Всяко живо същество на този свят излъчва биоенергия, тоест има аура, а всички аури се обединяват в една глобална – аурата на Великата майка, Земята. Ние наистина сме скъсали връзката с нея. Живеем в бетонни постройки, все по-рядко ядем чиста храна и пием планинска вода. Ето, елементът Земя може да ни лекува, затова и ходенето боси е толкова полезно.

В древни времена хората живели в хармония и съгласие с природата, прекланяли са се пред нея, изпитвали страхопочитание от силата й. Именно поради близостта си със Сътворението и първичната хармония хората са били не само по-здрави физически и психически, но и по-сензитивни. Някои са имали дарбата да усещат невидимото. Те „виждали“ духовете на Земята и ги нарекли умбри, джуджета; тези на въздуха нарекли силфиди – ефирни създания с прозрачни крила; духовете на водата са русалките и всички водни пазители, които се явявали на хората под различни и променящи се образи. Тези на огъня нашите праотци са нарекли феникс и саламандър.

Години наред дървената мафия изсича безогледно горите ни. С какви очи са гледали нашите деди на това витално пространство?
Чувала съм от много стари хора, че в миналото Европа можела да бъде пребродена от край до край, без да се налага да се излиза от гората. Там имало всичко, от което се нуждаели хората – бистри и чисти извори, потоци и реки, слънчеви поляни, храна и дивеч. Всяка гора има пазители, които в нашата народна митология се наричат самодиви.

Не случайно в миналото в гората хората трябвало да внимават и да спазват строги правила, за да не гневят самодивите и другите горски пазители. Всяко дърво имало душа, наречена дриада, ефирна и красива девойка, която живеела във вътрешността на дървото. Големите стари дървета били обожествявани и поставени под възбрана, дори рязането на клони било табу.

От уважение и преклонение пред гората, когато се налагало да се сече дърво, хората предварително извършвали ритуал, с който молели дриадата и гнездящите в клоните му птици да им прости за отнемането на техния дом, да си намерят нов дом. Разбира се, в горите живеели и много други вълшебни същества, за които все още се разказват приказки и се пеят песни. Въобще Сътворението е една хармония, която човекът непрекъснато нарушава.

Кои са метафизичните елементи на Сътворението и имат ли си графични означения?
Всички митологии, религии и окултни практики се основават на четирите стихии на Сътворението на нашия свят и на тяхното символно представяне. Те са четири – огън, вода, въздух и земя. Тези елементи са кодирани в планетата, природата и човека. Огънят е мъжкото начало, инициацията. Той предизвиква страхопочитание и не случайно в митологиите на всички народи върховният бог е мълниеносец, господар на огнената стихия. Графичните изображения на огъня са много – лъчи, мълнии, факли, златни стрели, но основното е равностранен триъгълник, поставен с върха нагоре.

Кръщението с огън е пречистване, изгаряне на всичко, което е погрешно и вредно. Това е пламъкът на църковната свещ, изпраща молитвите ни до Господ. Нестинарите, танцуващите по огнена жарава се сливат с духа на огъня и така предават Божието откровение на хората.

Водата е женското начало, това е приемането и отглеждането. Тя минава на всички нива – небесно, земно и подземно, и ги свързва в своя кръговрат. Има всепречистваща и самоочистваща сила, тя помни всичко. Само в една капка вода се пази цялата памет на елемента, служещ да подхранва, напоява, да дарява живота и да го поддържа. Но водата е и безмилостна стихия. Разгневена тя помита всичко по пътя си. Тя може да ни даде вълшебни познания, но и да ни потопи в илюзии, в илюзорни страхове, надежди и представи, да ни повлече към дъното във всеки един смисъл на този израз.

По вода идваме и по вода си отиваме. Кръщението с вода е посвещение, въвеждане и приемане на новия човек в групата, в общността. Да се гмурнеш във вода означава да търсиш тайната на живота. Графичните изображения на водата най-често са риба, две вълнообразни линии една под друга, меандър, лотос, чаша за причастие, но основният символ е равностранен триъгълник, обърнат с върха надолу. Въздухът, това е жизненият дъх на Вселената, това е нишката на живота, изпридана, пресуквана и прекъсвана от трите орисници, трите мойри. Това е Еол, бащата на всички ветрове по Земята. Без въздух животът е невъзможен, но ураганът и бурята са страховити и разрушителни, те безмилостно помитат всичко по пътя си. Графичното изображение на въздуха обикновено е спирала или глава на дете с издути бузи, от устата на което излиза вятърът. Но основният символ е равностранен триъгълник, поставен с върха нагоре и пресечен с една хоризонтална линия.

Но като че ли сме фокусирани само в четвъртия елемент земя – всяка война на този свят се води за територия и ресурси. Защо се получава така?
Причината е, че в нея се съчетават всички елементи и това прави света ни видим, материален, опознаваем и толкова желан от човека. Земята е Великата майка, която ни пази и храни. Дава ни сигурност и стабилност, но тя е и рамка, ограничения и ограничаване. Земята е усвоеното пространство – къщата, градината, нивата. Това е и красивата, но и страховита природа, чиято сила може да бъде и безмилостна и брутална. Графичните изображения на Земята са много, но основният символ е равностранен триъгълник, обърнат с върха надолу и пресечен с една хоризонтална линия. От друга страна война скоро ще се води и за втория стихиен елемент – водата, и по-точно сладката вода.

Нашите прадеди, траките, славяните и прабългарите как са използвали природните елементи в своите ритуали и за какво?

Религиозните ритуали са тайнства и поради това информацията за мистериите, извършвани в древността, е твърде оскъдна. Както всички древни народи и нашите предци са боготворели природата и нейните дарове. Те живели по нейните закони и в синхрон с нейния ритъм, техните ритуали отразявали и преклонението, и любовта им към Великата майка, Земята. И траки, и славяни, и прабългари са боготворели огъня, водата, въздуха и земята.

Траките са се прекланяли пред Бендида, Великата майка, и нейния съпруг Залмоксис, символ на умиращата и възкръсваща природа. А за култа към Орфей, който е бил цар, жрец и бог, може да се говори много. Славяните боготворели природата, майката на всичко живо. За тях Перун е богът на гръмотевиците, Сварог – на огъня, Волос – на стадата, Дажбог – на благоденствието, Ярило – на пролетното слънце, а Доля е богинята на съдбата. За прабългарите върховният бог е бил един – Тангра, богът на небето, закрилникът на живота на Земята.

Малцина знаят, че стихиите на Земята присъстват и във всички предсказателни системи. Бихте ли разкрила къде да ги открием?
Всички езотерични учения и философии и техните предсказателни клонове са основани на четирите елемента. Не случайно в астрологията има три огнени зодиакални знака – Овен, Лъв и Стрелец, три земни – Телец, Дева и Козирог, три въздушни – Близнаци, Везни и Водолей, и три водни – Рак, Скорпион и Риби. В картите Таро малките аркани се делят на четири раздела:

жезли – огън; чаши – вода; мечове – въздух; пентакли – земя. В нумерологията цифрите и числата също имат елементи: 1, 3 и 9 са огън; 2, 7 и 22 – вода; 5, 11 и 33 – въздух; 4, 6 и 8 – земя. Елементите присъстват и в Книгата на промените И-Дзин, но там нещата са малко по-сложни, защото в китайската астрология елементите са 5 – огън, земя, метал, вода и дърво. Този цикъл също отразява преклонението пред природата, пред това, което тя ни дава и страхопочитание към това, което може да ни причини.

Под знака на коя стихия е 2023 г. и какво можем да очакваме до края й?
Календарната 2023 година е под знака на водата (7). Тя ще усили нашата емоция, интуиция и ще ни даде важни прозрения за нашия живот и духовната ни еволюция. Тази стихия прониква на всички полета и свързва материалното с духовното, дарява ни с мъдрост, добра памет и богато въображение. Но често водата е твърде дълбока, потайна, инертна и самовглъбена, а когато е разгневена, е много опасна. Затова трябва да внимаваме с термодинамиката на емоциите си и с депресивните състояния.

Една стара източна поговорка гласи: „Този, който не владее емоциите си, не може да владее и разума си.“ А водата на 7 е дълбока и потайна. Често тя е коварна и измамна, населявана от русалки и водни духове, които могат да завлекат невнимателния човек в незнайни дълбини, от които трудно се намира обратният път към реалността. Но същите тези русалки и духове могат да му дарят невероятно знание, да го направят изключително прозорлив и мъдър. В по-прагматичен план през тази година трябва да внимаваме с водите на всички нива. Ще е добре да поддържаме коритата на реките чисти и проходими, да не изхвърляме боклуци в морето, да не разхищаваме водата.

Зачестяват катаклизмите по света, урагани, вулкани, земетресения, наводнения, избуяват опасни вируси. Това за какво е знак?
Човекът е най-адаптивното и оцеляващо създание във вселената. Учените са го нарекли Homo sapiens, човек разумен, но в последно време тази висока интелигентност като че ли е поставена под въпрос. В устрема си към задоволяване на материалните си стремежи и цели хората са забравили, че са деца на Майката Земя и злоупотребяват с търпението й. Замърсяването на природата се наблюдава навсякъде – замърсени води, въздух и почва.

Дори звездното небе страда от светлинно замърсяване, да не говорим за т.нар. космически боклук в околоземната орбита. Нека всеки един от нас да си направи изводите за всичко това, защото освен че Земята е наш общ дом, тя е и живо и дишащо същество. Зачестяването на катаклизмите е знак, че предстои редукция на човечеството, тъй като планетата е по-важна от нас. А има и много други обитатели.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стар кръчмар разкри тайната на най-сочните и вкусни пържени кюфтета
Next: Само за минута прочетете, струва си: Ще ви отвори очите за цял живот

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.