Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Езотерикът Ели Маринова: Предстои война за втория елемент на Сътворението
  • Новини

Езотерикът Ели Маринова: Предстои война за втория елемент на Сътворението

Иван Димитров Пешев май 6, 2023
eeliimarrrrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ели Маринова e един от най-популярните нумеролози и кабалисти в България. Изготвя рождени нумерологични карти и прогнози за периодите в живота и за текущите 12 месеца. Наред с това дава гадателски консултации за всякакви проблеми чрез кабала, карти Таро, астрология и китайската система И-Дзин. Тя е специалист и по етнорелигиозни и окултни практики. Ели Маринова даде интервю за вестник „Телеграф“.

На 22 април светът отбеляза Международния ден на Земята. Той ни припомни, че трябва да опазваме нашата планета – единствения дом на човечеството. Вярна ли е теорията, че съвременният човек боледува, защото е скъсал връзката си с планетата и така е нарушил баланса на природните стихии, от които е сътворен той и целият свят?
Всяко живо същество на този свят излъчва биоенергия, тоест има аура, а всички аури се обединяват в една глобална – аурата на Великата майка, Земята. Ние наистина сме скъсали връзката с нея. Живеем в бетонни постройки, все по-рядко ядем чиста храна и пием планинска вода. Ето, елементът Земя може да ни лекува, затова и ходенето боси е толкова полезно.

В древни времена хората живели в хармония и съгласие с природата, прекланяли са се пред нея, изпитвали страхопочитание от силата й. Именно поради близостта си със Сътворението и първичната хармония хората са били не само по-здрави физически и психически, но и по-сензитивни. Някои са имали дарбата да усещат невидимото. Те „виждали“ духовете на Земята и ги нарекли умбри, джуджета; тези на въздуха нарекли силфиди – ефирни създания с прозрачни крила; духовете на водата са русалките и всички водни пазители, които се явявали на хората под различни и променящи се образи. Тези на огъня нашите праотци са нарекли феникс и саламандър.

Години наред дървената мафия изсича безогледно горите ни. С какви очи са гледали нашите деди на това витално пространство?
Чувала съм от много стари хора, че в миналото Европа можела да бъде пребродена от край до край, без да се налага да се излиза от гората. Там имало всичко, от което се нуждаели хората – бистри и чисти извори, потоци и реки, слънчеви поляни, храна и дивеч. Всяка гора има пазители, които в нашата народна митология се наричат самодиви.

Не случайно в миналото в гората хората трябвало да внимават и да спазват строги правила, за да не гневят самодивите и другите горски пазители. Всяко дърво имало душа, наречена дриада, ефирна и красива девойка, която живеела във вътрешността на дървото. Големите стари дървета били обожествявани и поставени под възбрана, дори рязането на клони било табу.

От уважение и преклонение пред гората, когато се налагало да се сече дърво, хората предварително извършвали ритуал, с който молели дриадата и гнездящите в клоните му птици да им прости за отнемането на техния дом, да си намерят нов дом. Разбира се, в горите живеели и много други вълшебни същества, за които все още се разказват приказки и се пеят песни. Въобще Сътворението е една хармония, която човекът непрекъснато нарушава.

Кои са метафизичните елементи на Сътворението и имат ли си графични означения?
Всички митологии, религии и окултни практики се основават на четирите стихии на Сътворението на нашия свят и на тяхното символно представяне. Те са четири – огън, вода, въздух и земя. Тези елементи са кодирани в планетата, природата и човека. Огънят е мъжкото начало, инициацията. Той предизвиква страхопочитание и не случайно в митологиите на всички народи върховният бог е мълниеносец, господар на огнената стихия. Графичните изображения на огъня са много – лъчи, мълнии, факли, златни стрели, но основното е равностранен триъгълник, поставен с върха нагоре.

Кръщението с огън е пречистване, изгаряне на всичко, което е погрешно и вредно. Това е пламъкът на църковната свещ, изпраща молитвите ни до Господ. Нестинарите, танцуващите по огнена жарава се сливат с духа на огъня и така предават Божието откровение на хората.

Водата е женското начало, това е приемането и отглеждането. Тя минава на всички нива – небесно, земно и подземно, и ги свързва в своя кръговрат. Има всепречистваща и самоочистваща сила, тя помни всичко. Само в една капка вода се пази цялата памет на елемента, служещ да подхранва, напоява, да дарява живота и да го поддържа. Но водата е и безмилостна стихия. Разгневена тя помита всичко по пътя си. Тя може да ни даде вълшебни познания, но и да ни потопи в илюзии, в илюзорни страхове, надежди и представи, да ни повлече към дъното във всеки един смисъл на този израз.

По вода идваме и по вода си отиваме. Кръщението с вода е посвещение, въвеждане и приемане на новия човек в групата, в общността. Да се гмурнеш във вода означава да търсиш тайната на живота. Графичните изображения на водата най-често са риба, две вълнообразни линии една под друга, меандър, лотос, чаша за причастие, но основният символ е равностранен триъгълник, обърнат с върха надолу. Въздухът, това е жизненият дъх на Вселената, това е нишката на живота, изпридана, пресуквана и прекъсвана от трите орисници, трите мойри. Това е Еол, бащата на всички ветрове по Земята. Без въздух животът е невъзможен, но ураганът и бурята са страховити и разрушителни, те безмилостно помитат всичко по пътя си. Графичното изображение на въздуха обикновено е спирала или глава на дете с издути бузи, от устата на което излиза вятърът. Но основният символ е равностранен триъгълник, поставен с върха нагоре и пресечен с една хоризонтална линия.

Но като че ли сме фокусирани само в четвъртия елемент земя – всяка война на този свят се води за територия и ресурси. Защо се получава така?
Причината е, че в нея се съчетават всички елементи и това прави света ни видим, материален, опознаваем и толкова желан от човека. Земята е Великата майка, която ни пази и храни. Дава ни сигурност и стабилност, но тя е и рамка, ограничения и ограничаване. Земята е усвоеното пространство – къщата, градината, нивата. Това е и красивата, но и страховита природа, чиято сила може да бъде и безмилостна и брутална. Графичните изображения на Земята са много, но основният символ е равностранен триъгълник, обърнат с върха надолу и пресечен с една хоризонтална линия. От друга страна война скоро ще се води и за втория стихиен елемент – водата, и по-точно сладката вода.

Нашите прадеди, траките, славяните и прабългарите как са използвали природните елементи в своите ритуали и за какво?

Религиозните ритуали са тайнства и поради това информацията за мистериите, извършвани в древността, е твърде оскъдна. Както всички древни народи и нашите предци са боготворели природата и нейните дарове. Те живели по нейните закони и в синхрон с нейния ритъм, техните ритуали отразявали и преклонението, и любовта им към Великата майка, Земята. И траки, и славяни, и прабългари са боготворели огъня, водата, въздуха и земята.

Траките са се прекланяли пред Бендида, Великата майка, и нейния съпруг Залмоксис, символ на умиращата и възкръсваща природа. А за култа към Орфей, който е бил цар, жрец и бог, може да се говори много. Славяните боготворели природата, майката на всичко живо. За тях Перун е богът на гръмотевиците, Сварог – на огъня, Волос – на стадата, Дажбог – на благоденствието, Ярило – на пролетното слънце, а Доля е богинята на съдбата. За прабългарите върховният бог е бил един – Тангра, богът на небето, закрилникът на живота на Земята.

Малцина знаят, че стихиите на Земята присъстват и във всички предсказателни системи. Бихте ли разкрила къде да ги открием?
Всички езотерични учения и философии и техните предсказателни клонове са основани на четирите елемента. Не случайно в астрологията има три огнени зодиакални знака – Овен, Лъв и Стрелец, три земни – Телец, Дева и Козирог, три въздушни – Близнаци, Везни и Водолей, и три водни – Рак, Скорпион и Риби. В картите Таро малките аркани се делят на четири раздела:

жезли – огън; чаши – вода; мечове – въздух; пентакли – земя. В нумерологията цифрите и числата също имат елементи: 1, 3 и 9 са огън; 2, 7 и 22 – вода; 5, 11 и 33 – въздух; 4, 6 и 8 – земя. Елементите присъстват и в Книгата на промените И-Дзин, но там нещата са малко по-сложни, защото в китайската астрология елементите са 5 – огън, земя, метал, вода и дърво. Този цикъл също отразява преклонението пред природата, пред това, което тя ни дава и страхопочитание към това, което може да ни причини.

Под знака на коя стихия е 2023 г. и какво можем да очакваме до края й?
Календарната 2023 година е под знака на водата (7). Тя ще усили нашата емоция, интуиция и ще ни даде важни прозрения за нашия живот и духовната ни еволюция. Тази стихия прониква на всички полета и свързва материалното с духовното, дарява ни с мъдрост, добра памет и богато въображение. Но често водата е твърде дълбока, потайна, инертна и самовглъбена, а когато е разгневена, е много опасна. Затова трябва да внимаваме с термодинамиката на емоциите си и с депресивните състояния.

Една стара източна поговорка гласи: „Този, който не владее емоциите си, не може да владее и разума си.“ А водата на 7 е дълбока и потайна. Често тя е коварна и измамна, населявана от русалки и водни духове, които могат да завлекат невнимателния човек в незнайни дълбини, от които трудно се намира обратният път към реалността. Но същите тези русалки и духове могат да му дарят невероятно знание, да го направят изключително прозорлив и мъдър. В по-прагматичен план през тази година трябва да внимаваме с водите на всички нива. Ще е добре да поддържаме коритата на реките чисти и проходими, да не изхвърляме боклуци в морето, да не разхищаваме водата.

Зачестяват катаклизмите по света, урагани, вулкани, земетресения, наводнения, избуяват опасни вируси. Това за какво е знак?
Човекът е най-адаптивното и оцеляващо създание във вселената. Учените са го нарекли Homo sapiens, човек разумен, но в последно време тази висока интелигентност като че ли е поставена под въпрос. В устрема си към задоволяване на материалните си стремежи и цели хората са забравили, че са деца на Майката Земя и злоупотребяват с търпението й. Замърсяването на природата се наблюдава навсякъде – замърсени води, въздух и почва.

Дори звездното небе страда от светлинно замърсяване, да не говорим за т.нар. космически боклук в околоземната орбита. Нека всеки един от нас да си направи изводите за всичко това, защото освен че Земята е наш общ дом, тя е и живо и дишащо същество. Зачестяването на катаклизмите е знак, че предстои редукция на човечеството, тъй като планетата е по-важна от нас. А има и много други обитатели.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стар кръчмар разкри тайната на най-сочните и вкусни пържени кюфтета
Next: Само за минута прочетете, струва си: Ще ви отвори очите за цял живот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.