Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екип инженери каза истината трябва ли климатикът да работи през целия ден или само когато сме вкъщи
  • Новини

Екип инженери каза истината трябва ли климатикът да работи през целия ден или само когато сме вкъщи

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
vsdvsdvsdvdsvfdvf.png

Горещите дни могат да увеличат сметките ни за ток. Много хора използват климатици през лятото. Основният въпрос тук е – кое е по-ефективно – да оставим климатика да работи през цялото лято без почивка или да го изключваме през деня, когато не сме си вкъщи, за да му се наслаждаваме?

Екип инженери използваха енергийни модели, симулиращи преноса на топлина и климатичната система, за да отговори на този вечен въпрос: в кой случай ще ви се наложи да премахвате повече топлина от дома си – като правите това непрестанно през целия ден или като отстранявате излишната топлина единствено в края на деня?

Отговорът се свежда до следното – колко енергоемко е отстраняването на топлината от дома ви. Това се влияе от много фактори, като например колко добре е изолирана къщата ви, размера и вида на климатика ви и външната температура и влажност.

В крайна сметка, според изчисленията, ако оставите дома си да се нагрява, докато сте на работа, и го охладите, когато се приберете, може да изразходвате по-малко енергия, отколкото ако го поддържате постоянно хладен. Но зависи.

Да работи ли климатикът по цял ден, дори когато не сме си у дома?

Първо, замислете се за начина, по който топлината се натрупва на първо място. Тя навлиза в дома ви, когато в сградата има по-малко акумулирана топлина, отколкото навън.

Ако количеството, което се влива в дома ви, се определя от стойността „1 единица на час“, климатикът ви винаги ще има 1 единица топлина за отстраняване на всеки 60 минути. Ако изключите климатика си и я оставите да се натрупва, в края на деня може да ви се наложи да отстранявате до 8 часа топлина.

Често обаче става дума за много по-малки стойности – жилищата имат ограничение за количеството топлина, което могат да съхранят. А количеството топлина, което влиза в дома ви, зависи от това колко гореща е била сградата по начало. Например ако вашият дом може да съхрани само 5 единици топлинна енергия, преди да постигне равновесие с външния въздух, то в края на деня ще трябва да отстраните най-много 5 единици топлина, пише obekti.

Освен това когато домът ви се нагрява, процесът на пренос на топлина се забавя; в крайна сметка се достига до нулев пренос на топлина при равновесие, когато температурата вътре е същата като външната.

Климатикът ви също така охлажда по-неефективно при силни горещини, така че изключването му през най-горещите периоди от деня може да повиши общата ефективност на системата. Тези ефекти означават, че няма еднозначен отговор на въпроса дали трябва да пускате климатика през целия ден или да изчакате да се приберете вкъщи вечерта.

Инженерите установиха, че дори когато работата на климатика временно се увеличава, за да пребори по-високите температури в помещенията, общото потребление на енергия в случаите на „временно отстъпление“ продължава да е по-ниско, отколкото при поддържане на постоянна температура през целия ден. В годишен мащаб с конвенционален централен климатик това може да доведе до икономия на енергия до 11%.

Въпреки това икономиите на енергия могат да се понижат, ако домът е по-добре изолиран, климатикът е по-ефективен или климатът е с по-малко драматични температурни колебания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До няколко години земята на това място в България ще достигне 4-5 хиляди евро на декар
Next: Навръх Бъдни вечер: Почина големият гръцки певец Василис Карас

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.