Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екип инженери каза истината трябва ли климатикът да работи през целия ден или само когато сме вкъщи
  • Новини

Екип инженери каза истината трябва ли климатикът да работи през целия ден или само когато сме вкъщи

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
vsdvsdvsdvdsvfdvf.png

Горещите дни могат да увеличат сметките ни за ток. Много хора използват климатици през лятото. Основният въпрос тук е – кое е по-ефективно – да оставим климатика да работи през цялото лято без почивка или да го изключваме през деня, когато не сме си вкъщи, за да му се наслаждаваме?

Екип инженери използваха енергийни модели, симулиращи преноса на топлина и климатичната система, за да отговори на този вечен въпрос: в кой случай ще ви се наложи да премахвате повече топлина от дома си – като правите това непрестанно през целия ден или като отстранявате излишната топлина единствено в края на деня?

Отговорът се свежда до следното – колко енергоемко е отстраняването на топлината от дома ви. Това се влияе от много фактори, като например колко добре е изолирана къщата ви, размера и вида на климатика ви и външната температура и влажност.

В крайна сметка, според изчисленията, ако оставите дома си да се нагрява, докато сте на работа, и го охладите, когато се приберете, може да изразходвате по-малко енергия, отколкото ако го поддържате постоянно хладен. Но зависи.

Да работи ли климатикът по цял ден, дори когато не сме си у дома?

Първо, замислете се за начина, по който топлината се натрупва на първо място. Тя навлиза в дома ви, когато в сградата има по-малко акумулирана топлина, отколкото навън.

Ако количеството, което се влива в дома ви, се определя от стойността „1 единица на час“, климатикът ви винаги ще има 1 единица топлина за отстраняване на всеки 60 минути. Ако изключите климатика си и я оставите да се натрупва, в края на деня може да ви се наложи да отстранявате до 8 часа топлина.

Често обаче става дума за много по-малки стойности – жилищата имат ограничение за количеството топлина, което могат да съхранят. А количеството топлина, което влиза в дома ви, зависи от това колко гореща е била сградата по начало. Например ако вашият дом може да съхрани само 5 единици топлинна енергия, преди да постигне равновесие с външния въздух, то в края на деня ще трябва да отстраните най-много 5 единици топлина, пише obekti.

Освен това когато домът ви се нагрява, процесът на пренос на топлина се забавя; в крайна сметка се достига до нулев пренос на топлина при равновесие, когато температурата вътре е същата като външната.

Климатикът ви също така охлажда по-неефективно при силни горещини, така че изключването му през най-горещите периоди от деня може да повиши общата ефективност на системата. Тези ефекти означават, че няма еднозначен отговор на въпроса дали трябва да пускате климатика през целия ден или да изчакате да се приберете вкъщи вечерта.

Инженерите установиха, че дори когато работата на климатика временно се увеличава, за да пребори по-високите температури в помещенията, общото потребление на енергия в случаите на „временно отстъпление“ продължава да е по-ниско, отколкото при поддържане на постоянна температура през целия ден. В годишен мащаб с конвенционален централен климатик това може да доведе до икономия на енергия до 11%.

Въпреки това икономиите на енергия могат да се понижат, ако домът е по-добре изолиран, климатикът е по-ефективен или климатът е с по-малко драматични температурни колебания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До няколко години земята на това място в България ще достигне 4-5 хиляди евро на декар
Next: Навръх Бъдни вечер: Почина големият гръцки певец Василис Карас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.