Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ексклузивно: Готвят преврат срещу Слави в ИТН
  • Новини

Ексклузивно: Готвят преврат срещу Слави в ИТН

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2022
esksuadlasdkasd.jpg

Преврат срещу Слави Трифонов зрее в редиците на неговата партия, пише „Галерия“ в новия си брой. Тошко Йорданов, доскорошната дясна ръка на шоумена, се държал твърде остро и показвал желание да командва вместо началника си, твърдят близки до формацията.

Най-знаковите лица на партията се почувствали неудовлетворени от слабите изборни резултати. ИТН успя да спечели едва 3,83% на изборите.

Най-бесни били онези, на които престоят в Народното събрание се усладил и никак не искали да остават извън него. С такъв апетит бил известен именно Тошко Йорданов, който беше и шеф на депутатите от ИТН, раздаваше критики и го играеше голям парламентарист.

От средите на превратаджиите тръгнала идеята, че Трифонов трябва да се оттегли от лидерския пост и да стане нещо като „почетен председател“ или „основател“.

Не изпускай тези оферти:

Заговорниците искали да сложат някой по-диалогичен човек начело на ИТН. Дискутирал се и вариант с колективен управленски орган. Засега всичко се говори под сурдинка, защото всички се страхуват от гибелния гняв на Дългия.

Напрежението вече се усеща и в телевизия 7/8. Зрителите станаха свидетели на знакова разправия в ефир между Слави и Тошко Йорданов. Двама се опитаха да се прехвърлят вина кой е довел Радостин Василев . „Аз не доведох Радостин“, оправдава се Слави пред сценариста в рубриката „Нещо лично. „Ама аз, като го доведох ти хареса ли го?“, реагира Тошко Йорданов.

„Само да ти кажа, че Радостин го доведе Крум Савов, който после получи 24000лв. като сътрудник на Радостин? Това знаеш ли го“, захапа го Тошко.

Подобно развитието и с Ива Митева, която беше шеф на 45-ото и 46-ото НС, а сега ще бъде отново обикновен директор на законодателна дирекция в парламента.

Позицията на чиновник няма политическа перспектива и изобщо не удовлетворява Митева. Тя публично обяви, че никога не е била член на ИТН, но след като си изпълнява поетите ангажименти, продължава напред.

Макар и не в прав текст, Митева загатна за несъгласие със Слави: “ Проблемът е в лидерството. Трябва да се спре с този вождистки модел. Страната е в период на пълен хаос, нещо трябва да се направи. Има голяма ниша и много желание – нещо трябва да се мисли за хората“, посочи тя.

Митева е поредният активист на ИТН, който се разделя с тази партия. По свои причини това направете ексдепутатите Андрей Михайлов и Пламен Абровски, както и бившият зам.- министър на енергетиката от квотата на ИТН Пламен Данаилов.

След като и доказаният експерт Любомир Каримански се дистанцира формацията остава лишена от съдържание и нейното политическо бъдеще вече наистина е под въпрос.

Наред с тези сътресения набързо събраните структури на ИТН в страна се разпадат, а на някои места офисите буквално пустеят и събират прах, установи проверка на „Галерия“ в няколко големи града.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Криминалист показа видео с това какво се е случило с Сашко от Перник при изчезването му
Next: Студен фронт идва насам: Дъжд и сняг падат до часове в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.