Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерти бият тревога: Това е огромна несправедливост с пенсиите
  • Новини

Експерти бият тревога: Това е огромна несправедливост с пенсиите

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
dsvdvkdfvkdfvmfdvfgbfg.png

Създават се предпоставки за огромна несправедливост с пенсиите. Нито една група хора у нас нямат право да получат действителен осигурителен стаж срещу заплащане на осигурителните вноски.

Това посочват от Министерство на труда и социалната политика в становище, относно промените в Кодекса за социално осигуряване, внесени от депутати от ДПС и ГЕРБ, предаде Pariteni.bg.

Те предвиждат репресирани да могат да си купят до три години стаж за пенсия, който да се зачита за действителен осигурителен стаж. Според социалното министерство обаче право на пенсия за стаж и възраст по общия ред се придобива при навършени 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете и стаж съответно 36 години и 6 месеца за жените и 39 години и 6 месеца за мъжете.

Когато поради определени причини човек не е придобил нужния стаж, но има не по-малко от 15 години действителен такъв, то той може за се пенсионира при навършване на 67 години и за двата пола.

От министерството посочват, че при този случай е нужно част от стажа да отговаря на определени изисквания, а именно да е действителен. За такъв се зачита действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето през което човек е работил по друго правоотношение и е бил задължително осигурен за инвалидност, старост и смърт, тоест във фонд „Пенсии“, както и времето, през което той е внасял за своя сметка тези осигуровки. От 29 януари 2023 г. за действителен стаж се зачита и времето на казармата.

От МТСП посочват, че неслучайно е стеснен обхватът на това какво попада в понятието действителен стаж, защото отразява спецификата на държавното обществено осигуряване и ползването на права, за които осигурените трябва да имат реален осигурителен принос. Според тях, ако ги няма тези изисквания, то човек с никакъв или минимален принос към осигурителната система може да получи пенсия за стаж и възраст.

В становището се посочва още, че признаването на определени периоди за действителен осигурителен стаж на хора, които не са работили, противоречи на възприетите принципи на осигурителната система и би било несправедливо и предпоставка за неравнопоставеност с тези, които през същото врече са работили реално и са внасяли осигуровки.

 

От министерство са пресметнали и нужните разходи за подобна промяна, при отпускане на минимална пенсия в размер на 444,58 лева, като средномесечният допълнителен разход ще бъде близо 89 хил. лева, а годишният – 1,066 млн. лева.

В свое становище омбудсманът Диана Ковачева заявява, че подкрепя законопроекта, защото така ще се решат правните неясноти, които не позволяват на няколко категории граждани да придобият достатъчно осигурителен стаж за пенсиониране.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Голяма трагедия със 17-годишно момче, почина след футболен мач
Next: Стафидена вода = турбо метла за черния дроб. За 2 дни пречиства от токсини, мазнини и си като нов

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.