Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерти бият тревога: Това е огромна несправедливост с пенсиите
  • Новини

Експерти бият тревога: Това е огромна несправедливост с пенсиите

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
dsvdvkdfvkdfvmfdvfgbfg.png

Създават се предпоставки за огромна несправедливост с пенсиите. Нито една група хора у нас нямат право да получат действителен осигурителен стаж срещу заплащане на осигурителните вноски.

Това посочват от Министерство на труда и социалната политика в становище, относно промените в Кодекса за социално осигуряване, внесени от депутати от ДПС и ГЕРБ, предаде Pariteni.bg.

Те предвиждат репресирани да могат да си купят до три години стаж за пенсия, който да се зачита за действителен осигурителен стаж. Според социалното министерство обаче право на пенсия за стаж и възраст по общия ред се придобива при навършени 62 години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете и стаж съответно 36 години и 6 месеца за жените и 39 години и 6 месеца за мъжете.

Когато поради определени причини човек не е придобил нужния стаж, но има не по-малко от 15 години действителен такъв, то той може за се пенсионира при навършване на 67 години и за двата пола.

От министерството посочват, че при този случай е нужно част от стажа да отговаря на определени изисквания, а именно да е действителен. За такъв се зачита действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето през което човек е работил по друго правоотношение и е бил задължително осигурен за инвалидност, старост и смърт, тоест във фонд „Пенсии“, както и времето, през което той е внасял за своя сметка тези осигуровки. От 29 януари 2023 г. за действителен стаж се зачита и времето на казармата.

От МТСП посочват, че неслучайно е стеснен обхватът на това какво попада в понятието действителен стаж, защото отразява спецификата на държавното обществено осигуряване и ползването на права, за които осигурените трябва да имат реален осигурителен принос. Според тях, ако ги няма тези изисквания, то човек с никакъв или минимален принос към осигурителната система може да получи пенсия за стаж и възраст.

В становището се посочва още, че признаването на определени периоди за действителен осигурителен стаж на хора, които не са работили, противоречи на възприетите принципи на осигурителната система и би било несправедливо и предпоставка за неравнопоставеност с тези, които през същото врече са работили реално и са внасяли осигуровки.

 

От министерство са пресметнали и нужните разходи за подобна промяна, при отпускане на минимална пенсия в размер на 444,58 лева, като средномесечният допълнителен разход ще бъде близо 89 хил. лева, а годишният – 1,066 млн. лева.

В свое становище омбудсманът Диана Ковачева заявява, че подкрепя законопроекта, защото така ще се решат правните неясноти, които не позволяват на няколко категории граждани да придобият достатъчно осигурителен стаж за пенсиониране.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Голяма трагедия със 17-годишно момче, почина след футболен мач
Next: Стафидена вода = турбо метла за черния дроб. За 2 дни пречиства от токсини, мазнини и си като нов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.