Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерти казаха коя минерална вода в България каква болежка лекува
  • Новини

Експерти казаха коя минерална вода в България каква болежка лекува

Иван Димитров Пешев юни 13, 2023
isadiaskrkasroasir.png

Различни проучвания показват, че България влиза в тройката на най-богатите откъм минерална вода територии в света.

Някои от местата са наистина уникални.

Дали имаме проблем с метаболизма и затлъстяването, дали имаме кожни проблеми, или проблеми на опорно-двигателната система като лоши счупвания или дископатия, или пък имаме проблеми със сърцето или пък с нервите – всичко тези заболявания могат да бъдат положително повлияни от минералните води в нашата страна, само трябва да знаем при кой проблем къде да отидем.

Водите в Банкя са подходящи за лечение на сърдечно-съдови заболявания, смущения на нервната система, нарушения в обмяната на веществата.

Велинград e пpoфилиpaн зa лeчeниe нa бeлoдpoбни и cтaвни зaбoлявaния, нa нeвpoлoгични и гинeĸoлoгични пpoблeми (в тoвa чиcлo и cтepилитeт), нa бъбpeчни, чepнoдpoбни, cтoмaшнo-чpeвни и мнoгo дpyги зaбoлявaния.

Всъщност водите във Велинград съчетават качествата на водите в Хисаря, Баня и Наречен.

Курортът Девин се препоръчва за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат и на нервната система.

В Павел баня се лекуват заболявания на периферната нервна система – вертеброгенни заболявания (дискови хернии, стеснения на гръбначно-мозъчния канал, радикулити, сколиози, спондилолистези, спондилоатроза, травматични увреждания на периферната нервна система);

травматични увреждания на централната нервна система, предимно на гръбначния мозък; дегенеративни неврологични заболявания; ортопедични заболявания – посттравматични и дегенеративни ставни и периставни заболявания; други заболявания – кариеси, гингивити и прочие.

Сандански е специализиран за лечение на заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове от нетуберкулозно естество и за възпалителни дегенеративни ставни заболявания. Минералните извори са 6 на брой и са богати на флуор, хидрокарбонатно-силициеви и сулфатно-натриеви съставки.

Хисаря е популярен СПА курорт, където е поставено началото на балнео-лечението в България. Там има 22 минерални извора, 16 от които са естествени. Минералната вода в Хисаря е слабо-минерализирана и е подходяща и за ползване като трапезна вода.

Подходяща е при заболявания на стомашно-чревният тракт, при камъни в бъбреците или жлъчката, заболявания на опорно-двигателния апарат, както и при гинекологични проблеми.

В Сапарева баня се лeĸyвaт зaбoлявaния нa oпopнo-двигaтeлния aпapaт, нa пepифepнaтa нepвнa cиcтeмa и гpъбнaчния cтълб, пocттpaвмaтични cъcтoяния, opтoпeдични, дeгeнepaтивнo-cтaвни, ĸoжни и гинeĸoлoгични зaбoлявaния.

В Нареченски бани водите съдържат радон. Той спомага за подобряването на сърдечната дейност, разширяването на съдовете, както и за понижаването или нормализирането на кръвното лягане.

Има положително влияние и при обменните процеси в клетките и деленето им, както и при наличието на лимфен застой. Радонът има силен ефект при проблеми с половите жлези, както и с щитовидната.

Подпомага въглехидратната обмяна, а по този начин нивата на захарта в кръвта се нормализират. Това означава, че минералната вода в Наречен е подходяща също така за лекуване на диабет.

Continue Reading

Previous: Българска булка видя нещо много странно през прозореца в деня на сватбата си
Next: Сензационна находка направиха в България: Цял свят ще се изреди тук

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.