Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт: Агнешкото не се яде топло, а студено
  • Новини

Експерт: Агнешкото не се яде топло, а студено

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
sdfbvsgfbfdngdhnmhjmhj.png

Над половин милион пенсионери у нас ще получат по 100 лева великденска добавка. Единственото условие е да взимат до 526 лева. „Нова телевизия“ провери какво ще могат да си позволят и качествена храна ли ще сложат на трапезата си.

 

С диетолога проф. Донка Байкова отиваме на пазар. За зеленчуци за салата плащаме 9.70 лв.

„Зелената салата на пръв поглед е най-здравословната част от менюто за Великден.

 

Преди консумация, ако предпочитаме да бъдат в сурово състояние, да ги накиснем във вода. Половин час в хладка вода с една чаена лъжичка сода бикарбонат или оцетна киселина. Половин час е достатъчно да извлечем пестицидите“, каза проф. Байкова. Тя препоръчва да обелваме зеленчуците. „Ще загубим 5-10% витамини, но ще си спестим възпаление на лигавицата. И понеже в този период храносмилането ни е потърпевшо, по-добре да не рискуваме“, подчерта диетоложката.

 

Следващият продукт, с който се сдобиваме, е агнешка плешка. За килограм плащаме 22.50 лв.

„Агнешкото не се яде топло. Яде се студено, защото овчата лой бързо кристализира на стайна температура и можем да я махнем с ножа и да режем месото на жулиени.

 

Един път за нас българите е доста скъпо по отношение на семейните ни бюджети, и на второ място е богато на холестерол“, подчерта проф. Байкова.

Най-евтините козунаци, които намерихме на пазара, струват 5-6 лева. На етикетите обаче виждаме Е-та.

„Моят съвет е хората да купуват малки количества козунак, но с добро качество“, препоръчва диетологът, който ни помага за пазара.

 

За Великден яйцата струват около 50-60 стотинки едното. Ако купим 20, защото винаги има по 2-3 спукани, сметката показва около 12 лева. „Не е препоръчително да ядем повече от 5-6, защото белтъкът на яйцето е алерген“, препоръча Байкова.

Финално великденският пазар ни струва около 55 лв.

 

Изяде ли инфлацията здравословното хранене?

„Не бих казала. Аз мисля, че през последните години българите са достатъчно информирани за тяхното здравословно хранене и предпочитат качествени храни, а не големи количества“, споделя диетологът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова зададе неудобен въпрос във връзка с добавките за пенсионерите
Next: Извънредно: Стрелба в столичния квартал Люлин

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.