Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт алармира: В магазините продават захар, която не се разтваря
  • Новини

Експерт алармира: В магазините продават захар, която не се разтваря

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
sdfvfdbfhgfhjgfjhg.png

Нараства броят на сигналите на потребители, които се оплакват, че бялата кристална захар не се разтваря в чая им. За притеснителната тенденция в последните два месеца разказа д-р Андрей Велчев, председател на сдружението „За достъпна и качествена храна“, пише в. „Телеграф“ .

“Взех една захар. Сложих я в чаша с вода и до сутринта тя си стоеше неразтворена“, сподели наблюденията си от първо лице и самият д-р. Велчев.

„Диабетик се е оплакал, че при падане на кръвната му захар си сложил четири лъжици захар във вода, но без успех, едва когато добавил пета, усетил, че му действа“, сподели председателят още един от сигналите.

По думите му потребители твърдят, че захарта днес няма и тази сладост, която е имала преди. Според Велчев това е притеснително, защото именно тя се влага в други продукти – вафли, шоколади, локуми и др.

Той каза, че е писал до браншовата организация на производителите на захарни изделия за позиция, но оттам до този момент не са отговорили, а това се случва на фона, че за 3 седмици има 5 сигнала от различни градове на страната.

Председателят изрази негодувание защо бизнесът отговаря само когато на вратата им потропат от БАБХ и КЗП, а не когато бъдат потърсени от потребителски организации.
Експертът

Гл. ас. д-р инж. Емилиян Пашамов от Университета по хранителни технологии в Пловдив и бивш директор на захарен завод заяви, че ако части от захарта не се разтварят в течност, то това са някакви примеси, които може да са използвани за нарастване на големината на кристалите. „Захарта се разтваря много добре във вода.

С повишаване на температурата разтворимостта се увеличава, скоростта на разтваряне е по-бърза. Ако нещо не се разтваря, това са други физични примеси“, каза той и успокои, че те не са опасни за здравето на хората, защото са песъчинки.
Сладост

Захарта е приета като еталон и с естествената й сладост се сравняват другите подсладители. „Сладостта й е една и съща, независимо от произхода й, дали е цвеклова, тръстикова. Усещането за различна сладост може да идва от различната големина на кристалите.

В зависимост от това каква е големината на кристалите у някои хора идва усещането за различна сладост“, обясни специалистът.

Той поясни, че колко ще ни е сладко зависи от това какво количество кристали ще попадне върху рецептора ни за сладост, който се намира върху езика.
Кафява захар

Експертът коментира, че по магазините има практика да се продава кафява захар, която е фалшива, защото реално тя е боядисана бяла. „Боядисват я с различни карамели или с меласа. Има опити за фалшифициране“, призна той.

Пашамов посочи, че най-лесно може да разберем дали кафявата захар е боядисана, като я поставим в чаша, на дъното ще останат бели кристали.

„Кристалите на захарозата са винаги бели, те са обвити със сироп, който придава съответния цвят“, подчерта специалистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спрян за проверка подаде сигнал на 112, че полицаи му искат 100 лв. подкуп, ето какво последва…
Next: Започна се: След Виваком още един мобилен оператор вдига тарифите

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.