Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт каза истината: Да изключваме, или да не изключваме климатика, когато не сме вкъщи?
  • Новини

Експерт каза истината: Да изключваме, или да не изключваме климатика, когато не сме вкъщи?

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
adsvcdsfvsdfvfdvfd.png

По правило, когато не сме у дома, не е редно да оставяме каквито и да било включени и работещи уреди. Дори още повече – в подобни случаи, ако например отивате на почивка, дори би било добре, ако изключим захранването от бушона за да избегнем всякакви рискове от аварии.

Какво става, обаче, ако просто отиваме сутрин на работа и ще отсъстваме от дома си за дълъг период от време, но в рамките на деня? Трябва ли да изключим климатика или можем да го оставим да работи?

От гледна точка на безопасност

Оказва се, че климатикът е един от малкото от домашните уреди, които безопасно могат да остават включени, докато ни няма през деня (другият подобен уред са съвременните бойлери, които спокойно могат да поддържат водата топла, без това да създава рискове). В това отношение климатиците, обаче, са просто ненадминати. Те са създадени за да работят безопасно постоянно, дори и когато у дома няма никой, който да ги държи под око.

От гледна точка на икономичност

При включване и изключване съвременните климатици харчат най-много ток, ето защо за вас е най-добре, ако просто оставите уреда да работи докато ви няма у дома. Можете просто да настроите климатика на по-умерени градуси, така че да не работи на пълни обороти, докато ви няма.

За да работят климатиците възможно най-ефективно и икономично трябва да сте добре запознати с тяхната функционалност и да спазвате някои изисквания.

Например правилно зададената температура, температурни колебания в помещението, поддръжка и почистване на климатика ще ви помогнат да намалите до минимум разхода за електроенергия.

Специалистите съветват, че най-правилната експлоатация, е да не спирате климатика през зимата.

Дори да ви се струва странно, консумацията на климатика ще е по-ниска, ако той работи постоянно, отколкото, ако го изключите, докато сте на работа и го включите като се приберете.

Причините са две – първо, избягвате пиковите мощности при стартиране, когато климатика черпи много ресурси, стремейки се бързо да достигне зададената температура и второ, помещението не изстива.

Най-трудно е първоначалното климатизиране, затоплянето на стените и на пода. След като веднъж е достигната желаната температура, оставете на инвертора да регулира оборотите на компресора и да поддържа една постоянна температура в стаята, отколкото всеки път при изстинало помещение да започва първоначалното климатизиране.

Поддържането на вече затоплено помещение отнема много по-малко електроенергия, и не на последно място щади и не амортизира компресора така, както пиковите старт процеси, и то при много ниски температури. Най-доброто решение за климатика през зимата е той да не се изключва, а да се намалява, когато не сте си у дома.

Винаги е по-добре да го оставите на по-ниски градуси отколкото да го изключите. Консумацията на електричество е минимална, а домът Ви няма да изстине.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
Next: Турция с нова тежка забрана: Случи ли се и в България, ще изпищим

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.