Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт обясни как е оцелял Сашко в гората и бил ли е отвлечен
  • Новини

Експерт обясни как е оцелял Сашко в гората и бил ли е отвлечен

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
sasashsakoeskerp.jpg

Наистина това е прецедент – щастливата развръзка със Сашко. Това заяви Неделчо Стойчев, ексдиректор на института към МВР, в ефира на БНТ по повод откриването на 12-годишното дете.

„Самото му заболяване дава възможност да мислим, че то е причината за щастливата развръзка. Аутизмът и хиперактивността му са дали възможност да се движи непрекъснато и това е една възможност да се е спасил от измръзване. Освен това времето беше с него“, уточни той.

„Това, което ми направи впечатление от доброволците, е че те са имали наум, че той може някъде там да бъде. Те са разхвърляли кроасани, а после са намирали опаковки. Така смятам, че е станало“, посочи най-вероятната версия за случилото се със Сашко експертът.

Не изпускай тези оферти:

„Той се е движил в този периметър, намерен е на 7 км от мястото, където е бил загубен. Бих допуснал, че дори се е скрил, тъй като избягва контакта с хора. Тези деца като него не възприемат света като опасен през нощта. Той не се е страхувал като другите деца и това го е спасило“, каза още той.

Експертът все пак допусна още една версия – отвличане, но после даде доводи защо тя е малко вероятна.

 

„Бих го допуснал като версия. Но да работиш по определена версия, тя трябва да е фактологично обоснована. Може да се допусне, че бащата е дал анонс за 100 000 лв. награда и после детето се появява. Но за тези 9 дни, тези, които са отвлекли жертвата, ще намерят начин да се свържат с бащата и близките му и ще поставят своите искания.

Изследванията от Пирогов показват, че няма някакви проблемни изследвания, всички физически травми, които има детето, са свързани с живота в гората.

Децата обикновено ги отвличат с някакъв вид злоупотреба, тогава ще има някакви травми от насилие. Ако приемем, че някои го е пуснал заради откупа, тези хора, които са го намерили отказаха наградата. Освен това не може да не допуснем, че няма сговор между тези, които го намират и тези, които са го държали, но наградата няма да бъде дадена“, обясни още доц. Стойчев.

„Децата обикновено са жертви на близки или свои роднини, родителите си. Когато изчезне дете, основната версия е дали родителите не са намесени. Може да е моментен гняв. Основната версия, която е трябвало да бъде проверена, и е проверена е бащата. Той се е подложил на детектор на лъжата, но трябва да се знае, че чувството за вина е от изключително значение. Чувството за вина е фундаментално като емоция, заедно със страха от разкриване на лъжата.

Бащата е с огромно чувство на вина, защото той е изпуснал детето. Трябва да се направи много точно изследване, което вероятно е направено, за да се докаже истината“, разкри експертът.

„Бащата е единственият човек, който дава информация какво се е случило този ден. При всички случаи към него има съмнения. Явно в паниката си, в желанието си нещата да се случат по-скоро, той дава разнопосочни сведения как е облечен Сашко и т.н. Когато минава детектора, неговите показания стават фундаментални. Започва да се работи основно с тях“ обясни още той.

„За мен не е криминален случай, това е един инцидент. Бащата, който също има проблеми с придвижването си, не си е дал сметка, че Сашко може да изчезне.

Освен това при даването на откуп МВР може да засече хората, които искат откупа, а хората, които са го намерили, не са искали тези пари. В крайна сметка, когато се говори за изчезване, хората не изчезват, това е един евфемизъм на МВР.

Може да се е случило най-лошото и когато няма знак, че човекът е жив,полицията започва да работи по версия за убийство.

Децата обаче не се доверяват на случайни хора. Тогава може да се говори за близък до семейството. А и мястото, където са се разхождали, едва ли са го обявили по националната телевизия. Кой ще знае, че по това време те ще се разхождат там. Това би могло да е много случаен инцидент някой да го отвлече точно там. Това е случайност 1 на 1000″, коментира още експертът.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерията със Сашко се заплита след откриването му
Next: Всеки трябва да го знае: Видите ли монета на пътя, не посягайте към нея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.