Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт огласи как рязко ще паднат цените на жилищата в България
  • Новини

Експерт огласи как рязко ще паднат цените на жилищата в България

Иван Димитров Пешев декември 16, 2023
esskdkgdkgosdgdfgdfkgdf.png

В повечето европейски страни има спад в цените на имотите, докато в България се наблюдава продължаващ ръст. Това обясни пред БНР Георги Ангелов, старши икономист в  „Отворено общество“.

„Обяснява се с факта, че у нас продължава бумът на ипотечното кредитиране„.

 

Добре ще е да избегнем този цикъл на издуване на балон, а след това чистене на лоши кредити и стагнация на пазара, посочи той.

„Предишният бум на ипотечните кредити – през 2007 г., доведе до изключителен ръст на цените. Но в момента, в който кредитирането спадна, цените се сринаха. Имахме 7-8 години, в които никой не взимаше кредит и не купуваше имот. Пазарът замря за дълъг период. По-добре е да се вземат мерки преди да се стигне до това“.

Работа на регулатара – БНБ, е да подтикне банките да се подготвят за сценарий с намаляване на цените на имотите, посочи икономистът.“Сега е е благоприятният момент, защото имат големи печалби.

Европейският съвет за системен риск препоръчва на България да се създадат изисквания на ниво кредитополучател –  съотношение между цената на имота и доходите на човека“.

Георги Ангелов коментира и облагането с данъци на имотите.

„Повечето общини в момента могат да вдигнат местните данъци и такси, но се въздържат.

Вдигането на данъчната оценка не е задължително да доведе до по-високо облагане, защото общините ще коригират процентите, с които облагат.

В много градове има промяна на местата, където са скъпите имоти

В момента стимулираме хората с имоти, които не се ползват. Трябва да се обърне ситуацията – да даваме по-голяма отстъпка за първи имот – основното жилище,  а за второ и трето да има по-висок данък, особено ако са празни. Празните апартаменти да си плащат нормалните ставки“.

Ангелов анализира също ситуацията около „Лукойл“ и дебатите за срока, в който да се прекрати дерогацията за руски петрол у нас.

„Не е изненадващо намерението за продажба. Знаем, че компанията продаде своята рафинерия в Италия. Това е нормално изтегляне на руските компании от Европа предвид войната и санкциите. В България те са изчакали, за да се възползват максимално от дерогацията.

Важно е да има предсказуемост и няколко седмици по-рано да се знае кога ще приключи дерогацията у нас“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всяка жена, родена преди 1963 г., трябва да проче тази новина! И за мъжете важи
Next: България пак настръхна! Данаил нахлу в Енергото и стана страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.