Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт потвърди трудна за вярване истина: Цял живот сме подреждали грешно продуктите в хладилника си
  • Новини

Експерт потвърди трудна за вярване истина: Цял живот сме подреждали грешно продуктите в хладилника си

Иван Димитров Пешев юни 1, 2023
prodududaskdkaskrrrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Знаете ли, че е грешно, че прехвърляте яйцата, които сте купили от магазина, от опаковката, върху вратата на хладилника, слагайки ги уж в специално предназначените клетки за това?

Експерт от Института по безопасност на храните от Австралия – Мишел Бойевски, разкри какви са основните правила за това как да организираме пространството в хладилника ни.

Оказва се, че сме грешали за доста неща, а това може да се отрази зле на храната ни. Например никога не трябва да слагам един определен плод в хладилника, защото последствията може да са ужасни!

Отгоре

Това е място, където е добре да държим готови за консумация храни и продукти. Важно е те да се съхраняват далеч от суровите, изискващи топлинна обработка. Не може да ги смесвате. Изключение са плодовете и зеленчуците, но за тях, след малко.
Отдолу

Долният рафт е за сурово месо, риба, домашни птици и мляно месо. „Тези продукти се съхраняват най-добре в затворени кутии, ако не са запечатани”, съветва Мишел.

Според нея това ще предотврати възможното разпространение на бактерии, които могат да бъдат върху суровото месо. Те лесно могат да плъзнат в хладилника и да „заразят” останалите храни.
Вратата

Това е най-топлото място в хладилника. Идеално е за съхранение на мляко и млечни продукти.
„На върха на вратата дръжте сирене и кисело мляко, сосове, подправки и други напитки”, казва Мишел.

Зеленчуци и плодове
Ако във фреш зоната имате две отделни отделения за зеленчуци и плодове – страхотно. Добре е тези продукти да се съхраняват отделно. Ако нямате – не се притеснявайте Има само един плод, който не може да се съхранява в хладилника реално.

Това са ябълките. Те изпускат вещество, поради което зеленчуците и плодовете влошават качеството си и се развалят много по-бързо.

Най-удобният начин да ги съхранявате е в плътно затворена торбичка или пък просто ги поставете до лука.

Долното отделение за зеленчуци и плодове, е добре да бъде застлано с хартиени кърпи. Те ще абсорбират влагата и плодовете ще се съхранят свежи по-дълго време. Един малък трик: Ако искате бананите ви да не се развалят бързо, то просто увийте стъблата им в алуминиево фолио.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако обичате кактуси, ето как лесно да ги размножите и съчетаете красиви видове
Next: Ето защо всички започнаха да солят пред вратата и прага си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.