Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт по туризма: Нещо невиждано се случва в Слънчев бряг в момента
  • Новини

Експерт по туризма: Нещо невиждано се случва в Слънчев бряг в момента

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
hgfjghjytttt.png

Слънчака се превърна в истински Вавилон. В момента там има гости от 57 националности, каза за „Телеграф“ Румен Драганов, шеф на Института за анализи и прогнози в туризма. Руснаците също се върнаха на морето независимо от войната. Пристигат със самолети през Дубай, Белград и Турция. Идват да се пекат по скъпите комплекси край Созопол на плажа на къмпинг „Златна Рибка“. В бургаския МОЛ е пълно с руснаци, които изкупуват всичко, което им е възможно.

Въпреки че в Царево много от апартаментите в комплексите са продадени, това лято част от руснаците се връщат да летуват и на басейните издигат руското знаме до българското, разказаха очевидци.

За връщането на руснаците, които са любимият турист на хотелиери и ресторантьори, защото харчат с размах, потвърди Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма. Повечето от тях имат тук имоти и много от тях се връщат, каза той. Британците в Слънчев бряг също си слагат знамето до праните гащи по балконите, с чувство за хумор описа ситуацията той. В момента на Слънчака е вавилонско стълпотворение. До края на последния уикенд са нощували 550 хил. души, цитира актуална статистика по регистрацията Драганов. Гостите на морето са от 57 националности, от целия ЕС, но и от трети страни. Тази година изненадата на морето са гости от Испания и Португалия, туристи, които обичайно пътуват до Велико Търново и Габрово.

Към страните от ЕС трябва да се прибавят туристи от Турция, Северна Африка, Близкия изток, Израел, Великобритания.

Различни са и профилите на летуващите, разказа увлекателно Драганов. От Близкия изток идват цели фамилии на олинклузив, защото така различните поколения намират всичко, което им харесва в общите тави. Обичайно главата на семейството се интересува от забавления в игрални зали, но останалите ходят на плаж или се отдават със страст на всички СПА услуги по морето. Към СПА изкушенията на България имат особена слабост израелците, а някои от тях пълнят балнеосанаториумите в Девин.

Британците са най-благодарните ни туристи, според Драганов. Те идват най-рано, когато ние сме с якета, а те вече плуват в морето, но напускат последни чак през октомври. За тях тук е истински рай, защото халба бира в момента струва 2,70 лв., което е просто един паунд. Те са родени пътешественици и си наемат самостоятелни апартаменти, не са любители на олинклузива, а чеверметата и скъпите стекове са основно предназначени за тях. Британците мразят таратор и ориз, но за сметка на това харесват всичко останало от българската кухня, повдигна завесата на различните вкусове Драганов. Той допълни, че на Слънчев бряг дори се е запознал с туристка от Ирак.

До кря на август местата са заети и в Несебър, Равда, Свети Влас и Поморие. Почиващите са от Румъния, Полша и Чехия. “Има и доста българи, които трайно са се установили да живеят и работят в Западна Европа. Те идват на почивка през лятото в Слънчев бряг и са немалка част от почиващите през последните няколко години”, обясни зам.-шефът на БХРА Веселин Налбантов. С румънци беше пълно в Ботаническата градина в Балчик, като опашката с коли пред входа стигаше 200 метра, разказаха жители на града.

На олинклузив идват и германци, и скандинавци, но броят е незначителен на фона на легловата база, твърдят хотелиери.

Поляци, чехи и унгарци са старите ни клиенти от времето на соца, които и в момента събират слънце в най-южните ни курорти Приморско, Китен, Ахтопол и Царево. Те идват традиционно в този район от десетилетия и промяна в профила на почиващите няма. Созопол, който се слави като зона, окупирана от културтрегерите, пък привлича основно софиянци, а друго любимо място на столичани е курортът Лозенец.

Много шеф-готвачи се преместиха от Анталия в скъпите хотели в Обзор, видя “Телеграф”. В олинклузивите могат да се видят и опитат чудесии на турската кухня и сладкарство, но и на най-доброто от българската и средиземноморската. Това е и едно от обясненията за присъствието на турски туристи по нашето Черноморие. По морето е пълно и с украинци, които идват с автобуси и големи коли всеки ден. Те наемат основно апартаментите. Повечето от тях купуват деликатеси в супермаркетите и си правят частни партита. Всички запитани хотелиери и ресторантьори са единодушни, че българският турист е предпочитан с изключение на руснаците, които харчат много наедро.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицията предупреждава за нова схема: Измамниците вкараха нов сценарий с убита жена
Next: Голяма уловка с осигуровките ви, ето как парите ви може да отидат другаде, Асен Василев е непреклонен

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.