Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт по туризма: Нещо невиждано се случва в Слънчев бряг в момента
  • Новини

Експерт по туризма: Нещо невиждано се случва в Слънчев бряг в момента

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
hgfjghjytttt.png

Слънчака се превърна в истински Вавилон. В момента там има гости от 57 националности, каза за „Телеграф“ Румен Драганов, шеф на Института за анализи и прогнози в туризма. Руснаците също се върнаха на морето независимо от войната. Пристигат със самолети през Дубай, Белград и Турция. Идват да се пекат по скъпите комплекси край Созопол на плажа на къмпинг „Златна Рибка“. В бургаския МОЛ е пълно с руснаци, които изкупуват всичко, което им е възможно.

Въпреки че в Царево много от апартаментите в комплексите са продадени, това лято част от руснаците се връщат да летуват и на басейните издигат руското знаме до българското, разказаха очевидци.

За връщането на руснаците, които са любимият турист на хотелиери и ресторантьори, защото харчат с размах, потвърди Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма. Повечето от тях имат тук имоти и много от тях се връщат, каза той. Британците в Слънчев бряг също си слагат знамето до праните гащи по балконите, с чувство за хумор описа ситуацията той. В момента на Слънчака е вавилонско стълпотворение. До края на последния уикенд са нощували 550 хил. души, цитира актуална статистика по регистрацията Драганов. Гостите на морето са от 57 националности, от целия ЕС, но и от трети страни. Тази година изненадата на морето са гости от Испания и Португалия, туристи, които обичайно пътуват до Велико Търново и Габрово.

Към страните от ЕС трябва да се прибавят туристи от Турция, Северна Африка, Близкия изток, Израел, Великобритания.

Различни са и профилите на летуващите, разказа увлекателно Драганов. От Близкия изток идват цели фамилии на олинклузив, защото така различните поколения намират всичко, което им харесва в общите тави. Обичайно главата на семейството се интересува от забавления в игрални зали, но останалите ходят на плаж или се отдават със страст на всички СПА услуги по морето. Към СПА изкушенията на България имат особена слабост израелците, а някои от тях пълнят балнеосанаториумите в Девин.

Британците са най-благодарните ни туристи, според Драганов. Те идват най-рано, когато ние сме с якета, а те вече плуват в морето, но напускат последни чак през октомври. За тях тук е истински рай, защото халба бира в момента струва 2,70 лв., което е просто един паунд. Те са родени пътешественици и си наемат самостоятелни апартаменти, не са любители на олинклузива, а чеверметата и скъпите стекове са основно предназначени за тях. Британците мразят таратор и ориз, но за сметка на това харесват всичко останало от българската кухня, повдигна завесата на различните вкусове Драганов. Той допълни, че на Слънчев бряг дори се е запознал с туристка от Ирак.

До кря на август местата са заети и в Несебър, Равда, Свети Влас и Поморие. Почиващите са от Румъния, Полша и Чехия. “Има и доста българи, които трайно са се установили да живеят и работят в Западна Европа. Те идват на почивка през лятото в Слънчев бряг и са немалка част от почиващите през последните няколко години”, обясни зам.-шефът на БХРА Веселин Налбантов. С румънци беше пълно в Ботаническата градина в Балчик, като опашката с коли пред входа стигаше 200 метра, разказаха жители на града.

На олинклузив идват и германци, и скандинавци, но броят е незначителен на фона на легловата база, твърдят хотелиери.

Поляци, чехи и унгарци са старите ни клиенти от времето на соца, които и в момента събират слънце в най-южните ни курорти Приморско, Китен, Ахтопол и Царево. Те идват традиционно в този район от десетилетия и промяна в профила на почиващите няма. Созопол, който се слави като зона, окупирана от културтрегерите, пък привлича основно софиянци, а друго любимо място на столичани е курортът Лозенец.

Много шеф-готвачи се преместиха от Анталия в скъпите хотели в Обзор, видя “Телеграф”. В олинклузивите могат да се видят и опитат чудесии на турската кухня и сладкарство, но и на най-доброто от българската и средиземноморската. Това е и едно от обясненията за присъствието на турски туристи по нашето Черноморие. По морето е пълно и с украинци, които идват с автобуси и големи коли всеки ден. Те наемат основно апартаментите. Повечето от тях купуват деликатеси в супермаркетите и си правят частни партита. Всички запитани хотелиери и ресторантьори са единодушни, че българският турист е предпочитан с изключение на руснаците, които харчат много наедро.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицията предупреждава за нова схема: Измамниците вкараха нов сценарий с убита жена
Next: Голяма уловка с осигуровките ви, ето как парите ви може да отидат другаде, Асен Василев е непреклонен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.