Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Кораб, натоварен със тонове златни гвинеи, предназначени за англо-френските войски, вероятно е потънал край българските брегове. Затова има писмени доказателства. Оценяваното на около 2 млрд. долара съкровище обаче остава неоткрито и до днес.
Д-р Найден Прахов от Центъра за подводна археология в Созопол разказа пред Нова ТВ, че има много легенди и водолазите вярват, че в техния район се намира този кораб, но той може да е по цялото крайбрежие оттук до Севастопол. Божидар Димитров твърдеше, че е възможно „Черният принц“ да е преминал Босфора и попадайки в голяма морска буря, да е потънал край бреговете на Странджа.
Д-р Найден Прахов
През 1875 г. френски водолази са били по следите на изчезналия кораб и в турски, и в наши води. Откриват повече от 10 потънали плавателни съда, но не и „Черния принц“. Безуспешни експедиции у нас правят италианци, норвежци и германци, а през миналия век корабът е търсен и от специална водолазна група от СССР. През 90-те години на 20-ти век български океанолози и геофизици изказват становище „Черният принц“ лежи край българските брегове.
Археолози от Националния исторически музей-София, Център за подводна археология-Созопол и Регионалния исторически музей-Бургас пък в акваторията на Ченгене скеле, край нос Чироза са се натъкнали на уникална находка. Над 400 на брой и почти напълно запазени стъклени артефакти са намерени там.
Още Ленин търсил златото на „Черният принц“
Черно море крие ревниво златото за 2 млрд. долара на британския кораб „Черният принц“, припомниха ни наскоро. „Истории от морското дъно“ са разказани в изложба във Военноморския музей във Варна. Експозицията е посветена на подводната археология у нас, която стана на 60 години през август, и проследява хронологията на подводните проучвания от най-северната до най-южната точка на българския бряг, както писахме.
Мариана Кръстева – директор на Военноморски музей – Варна, каза по този повод: „Подводната археология се заражда едновременно с водолазното дело в България и това е само няколко години след като в света се появява подводната археология. Повод за търсенето понякога са легендите за изчезнали кораби, живи и днес. „Черният принц“, за който се говори много и се предполага, че е потънал с огромно богатсво на борда и все още не е открит, не може да остави на мира водолазите.“
Това е отличен повод да припомним истинската драма на морската красавица – фрегатата „Черният принц“, превърнала се постепенно в легенда. Но тук имаме и редица безспорни факти, което си е рядкост в жанра със съкровищата на морското дъно. Това обаче само прави легендата по-силна и съкровището по-желано.
Историците твърдят въз основа на документи, че този британски кораб, потопен от буря в Черно море през 1856 г., крие 2 млрд. долара в злато. И това може да се смята за факт, не за някакъв слух от морските кръчми. От архива на Обединеното кралство с право смятат богатството за своя собственост и не захранвят с подробности желаещите да го открият.
Името на кораба, когато той е плавал, било само „Принц“, но с годините мълвата го почернила заради трагичната му участ. Не е ясно дали останките от фрегатата са в наши, руски, украински или турски води, може и никога да не се разбере, ако са твърде на дълбоко, но гмуркачите се интересуват от самото търсене.
Затова не е лошо държавата ни да намери начин да припомни легендата, за да ги привлече. Та те могат да донесат 2-3 милиарда, дори да не намерят нищо.
Крушението на „Черният принц“ става към края на Кримската война. Корабът бил натоварен с огромно количество британски гвинеи. Златни, разбира се. Те са отпуснати от Короната за заплати на англо-френските войски. Поне така твърди пресата по онова време. Кримската война свършва осем месеца след гибелта на кораба. Тогава в британската преса се появява новина-бомба, която поемат повечето издания в Европа: „В допълнение към други стоки в „Черният принц“ са парите, предназначени за плащане на войниците и офицерите на английската армия – няколко десетки бъчви, пълни с жълтици“.
Това съкровище, което не е мит, чака откривателите си на дъното, но намирането му никак не е лесна работа. Още с изобретяването на скафандъра, през 1875 г. амбициозна френска експедиция започва търсенето му. Открити са повече от десет потънали кораба, но от „Принц“ няма и следа. После се пробват италианци, норвежци, германци, но никой не го открива.
През 20-те години на миналия век дори правителството на Съветска Русия, която по това време има неистова нужда от пари, за да се закрепи, създава по нареждане на вожда си Владимир Ленин специална водолазна група, която е натоварена с издирването му. Нищо не намира. Единствено японска експедиция открива 4 златни монети. Така и не се знае откъде и как са дошли.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: