Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт: Съкровище за 2 млрд. лежи край бреговете ни на дъното на Черно море
  • Новини

Експерт: Съкровище за 2 млрд. лежи край бреговете ни на дъното на Черно море

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
sakrkrkasirasrkasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кораб, натоварен със тонове златни гвинеи, предназначени за англо-френските войски, вероятно е потънал край българските брегове. Затова има писмени доказателства. Оценяваното на около 2 млрд. долара съкровище обаче остава неоткрито и до днес.

Д-р Найден Прахов от Центъра за подводна археология в Созопол разказа пред Нова ТВ, че има много легенди и водолазите вярват, че в техния район се намира този кораб, но той може да е по цялото крайбрежие оттук до Севастопол. Божидар Димитров твърдеше, че е възможно „Черният принц“ да е преминал Босфора и попадайки в голяма морска буря, да е потънал край бреговете на Странджа.
Д-р Найден Прахов

През 1875 г. френски водолази са били по следите на изчезналия кораб и в турски, и в наши води. Откриват повече от 10 потънали плавателни съда, но не и „Черния принц“. Безуспешни експедиции у нас правят италианци, норвежци и германци, а през миналия век корабът е търсен и от специална водолазна група от СССР. През 90-те години на 20-ти век български океанолози и геофизици изказват становище „Черният принц“ лежи край българските брегове.

Археолози от Националния исторически музей-София, Център за подводна археология-Созопол и Регионалния исторически музей-Бургас пък в акваторията на Ченгене скеле, край нос Чироза са се натъкнали на уникална находка. Над 400 на брой и почти напълно запазени стъклени артефакти са намерени там.
Още Ленин търсил златото на „Черният принц“

Черно море крие ревниво златото за 2 млрд. долара на британския кораб „Черният принц“, припомниха ни наскоро. „Истории от морското дъно“ са разказани в изложба във Военноморския музей във Варна. Експозицията е посветена на подводната археология у нас, която стана на 60 години през август, и проследява хронологията на подводните проучвания от най-северната до най-южната точка на българския бряг, както писахме.

Мариана Кръстева – директор на Военноморски музей – Варна, каза по този повод: „Подводната археология се заражда едновременно с водолазното дело в България и това е само няколко години след като в света се появява подводната археология. Повод за търсенето понякога са легендите за изчезнали кораби, живи и днес. „Черният принц“, за който се говори много и се предполага, че е потънал с огромно богатсво на борда и все още не е открит, не може да остави на мира водолазите.“

Това е отличен повод да припомним истинската драма на морската красавица – фрегатата „Черният принц“, превърнала се постепенно в легенда. Но тук имаме и редица безспорни факти, което си е рядкост в жанра със съкровищата на морското дъно. Това обаче само прави легендата по-силна и съкровището по-желано.
Историците твърдят въз основа на документи, че този британски кораб, потопен от буря в Черно море през 1856 г., крие 2 млрд. долара в злато. И това може да се смята за факт, не за някакъв слух от морските кръчми. От архива на Обединеното кралство с право смятат богатството за своя собственост и не захранвят с подробности желаещите да го открият.

Името на кораба, когато той е плавал, било само „Принц“, но с годините мълвата го почернила заради трагичната му участ. Не е ясно дали останките от фрегатата са в наши, руски, украински или турски води, може и никога да не се разбере, ако са твърде на дълбоко, но гмуркачите се интересуват от самото търсене.
Затова не е лошо държавата ни да намери начин да припомни легендата, за да ги привлече. Та те могат да донесат 2-3 милиарда, дори да не намерят нищо.

Крушението на „Черният принц“ става към края на Кримската война. Корабът бил натоварен с огромно количество британски гвинеи. Златни, разбира се. Те са отпуснати от Короната за заплати на англо-френските войски. Поне така твърди пресата по онова време. Кримската война свършва осем месеца след гибелта на кораба. Тогава в британската преса се появява новина-бомба, която поемат повечето издания в Европа: „В допълнение към други стоки в „Черният принц“ са парите, предназначени за плащане на войниците и офицерите на английската армия – няколко десетки бъчви, пълни с жълтици“.

Това съкровище, което не е мит, чака откривателите си на дъното, но намирането му никак не е лесна работа. Още с изобретяването на скафандъра, през 1875 г. амбициозна френска експедиция започва търсенето му. Открити са повече от десет потънали кораба, но от „Принц“ няма и следа. После се пробват италианци, норвежци, германци, но никой не го открива.
През 20-те години на миналия век дори правителството на Съветска Русия, която по това време има неистова нужда от пари, за да се закрепи, създава по нареждане на вожда си Владимир Ленин специална водолазна група, която е натоварена с издирването му. Нищо не намира. Единствено японска експедиция открива 4 златни монети. Така и не се знае откъде и как са дошли.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изследване ни остави без думи: Съкровище за 16 280 млрд. лежи на дъното на Черно море
Next: Секретни досиета: Тайните знаци, които са скрити в българските пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.