Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екстрасенс обясни какво правят домашните любимци, когато усетят, че стопанинът им ще умре
  • Новини

Екстрасенс обясни какво правят домашните любимци, когато усетят, че стопанинът им ще умре

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
esktkasktasodkasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животните у дома усещат много неща, които ние не можем и дават сигнали за бъдещето

Домашните животни са тясно свързани със стопаните си не само в битов, но и в метафизичен смисъл.

Те усещат настроенията му, проявяват съчувствие и дори утешават по свой начин.

Освен това, обяснява екстрасенсът Дария Миронова, са в състояние да усетят приближаващата смърт на собственика си и започват по всякакъв начин да сигнализират за задаващия се край.

Всеки знае, че кучето е най-добрият приятел на човека. Това е много вярно и предано животно, което има остра нужда от постоянен контакт със собственика си.

Може би именно тази „фина настройка“ на неговата енергия му подсказва, когато се задава нещо нередно.

Когато кучетата усетят приближаването на смъртта на собственика си, казва екстрасенсът, започват да се държат така, сякаш са много тъжни, понякога вият и скимтят.

По този начин изразяват тъгата си и показват нежеланието си да се разделят с него.

Ако стопанинът пък възнамерява да тръгне на дълъг път, тогава животното постоянно ще му се умилква, особено ако усеща, че по време на пътуването го грози някаква опасност.

Струва си да обърнете внимание и на още един знак, казва специалистката, цитирана от jenata.blitz.bg.

Ако кучето непрекъснато завира муцуната си под възглавницата или в ръцете ви и остава неподвижно в това положение дълго време, трябва да сте нащрек, да избягвате опасностите и да следите внимателно здравето си.

Що се отнася до котките, те отдавна са си спечелили славата на животно ясновидец. Те сякаш са свързани със света на духовете и така хората обясняват странното им и нелогично поведение.

Ако домашна котка започне да проявява повишено внимание към собственика си, опитва се да легне на гърдите му или дори да се качи на главата му и го прави доста упорито, това означава, че не иска да се разделя с него.

Котка, която усети нещо нередно, ще легне върху гърдите на стопанина си, в областта на сърцето и ще започне да мърка, казва екстрасенската.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жесток удар по Еркан Петеккая! Загуби близките си в унищожителното земетресение в Турция – съболезнования
Next: Габи от Ергенът: Ходи ми се в Дубай, ама много път. Евгени: Ама до Япония е повече

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.