Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екшън! Кубрат Пулев влетя в bTV и стана страшно
  • Новини

Екшън! Кубрат Пулев влетя в bTV и стана страшно

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
bbasbasbasbasvvv.jpeg

Изненадващо за всички Кубрат Пулев каза в прав текст истината за българските политици.

Навръх изборния ден, той отправи сериозни обвинения към тях, наричайки ги „нагли“, че дори и „брутално нагли“

В подкрепа на думите си той посочи, че докато народът тъне в мизерия, те си купуват, продават, разменят и наемат депутати срещу колосални суми.
Той подчерта, че е изключително жалко, че спортист от неговия ранг се налага да признае истината в прав текст, но според него страната ни вече е ударила здраво дъното.

Така избухна в студиото на bTV боксьорът, който преди години получи предложение да влезе в политиката, но го отхвърли категорично.
41-годишният боксьор не можа да скрие емоциите си, когато стана въпрос за начина, по който живеят възрастните хора у нас. Призна, че му е мъчно и болно да ги гледа.

Не изпускай тези оферти:

Категоричен е, че не е нужно политиците да се бият постоянно в гърдите, говорейки „аз“, „аз“, защото, ако има нещо реално направено, хората ще разберат.
Не скри, че го е яд от това, че голяма част от обществото вече е обезверено и не желае да гласува, неосъзнавайки, че когато не излязат да гласуват, се предават доброволно.

В заключение посочи, че човек трябва да е чист най-вече пред себе си и съвестта си, а дотук сред политиците вижда само и единствено стремеж към осъществяването на лични интереси.

Още политика:

Крум Зарков скочи на Корнелия Нинова заради изборната загуба и позорното пето място за БСП. Тъжно ми е, най-голямата социална партия не заслужава това, социалистите не заслужават това, заяви Зарков в ефира на бТВ.

Той нарече гьонсуратлък ината на Нинова да не поеме отговорност за провала и да не подаде оставка.

„Поисках оставката на Корнелия Нинова, когато бяхме трети – сега сме пети“, възмути се министърът на правосъдието и член на БСП Крум Зарков.

„Ако се даде шанс на българските социалисти, да се организират, да вдигнат поглед – резултатите ще дойдат. Лявото е ключова тема за българската политическа система“, добави Зарков.

„Инат под маската на твърдост и лоялност. Всички, които се нуждаят от лява политика, не заслужават това. Следващия Национален съвет на БСП е последен шанс за партията. Очаквам заявление, че така не може и трябва да се вземат следващи стъпки, заложени в устава“, допълни той, намеквайки за конгрес и смяна на лидера Нинова.

Зарков отчете, че е успял да изпълни основните си задачи като служебен министър на правосъдието и коментира, че изборите са преминали спокойно, а резултатите са били признати от всички сили.
Копирано от standartnews.com

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зверски бой с Емил Каменов в сръбското ЗАДРУГА, задържан е
Next: Извънреднo! Изсипват се милиарди в България, Европейската комисия одобри голяма програма

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.